Определение № 18 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 935/2016 г.

Образувано е производство по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. Г. и Е. Г. Г. и двамата от [населено място], [община] срещу решение №2251 от 18.11.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №1923/2015г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 06.03.2015 г.на Софийски градски съд по гр.д. №6254/2012 г., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма] –София с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за разликата между общоприсъденото обезщетение в размер на по 100 000 лева и общопретендираната сума от по 120 000 лева. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 ГПК. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед съдържанието на мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение е налице несъответствие между формираната воля на съда за неоснователност на исковите претенции, съответно на въззивната жалба, за размера над по 100 000 лева размер на застрахователното обезщетение до общопретендирания – от по 120 000 лева и отразяването на същата в диспозитива. Това несъответствие се изразява се в пропуск на въззивния съд в диспозитива на постановеното от него решение да се произнесе като потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете в частта за сумите над по 100 000 лева до пълнопретендираните размери от по 120 000 лева. От изложеното следва, че е налице очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, която следва да се отстрани служебно по реда на чл.247 ГПК от съда, който го е постановил. По изложените съображения, ВКС, Второ т.о.