Определение № 501 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 207 от 14.10.2010 г. на С. З. К., чрез процесуалния му представител адвокат А. С., против решение № 218 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 194 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на М. И. Х., поради недопустимост на предявения спрямо него от С. З. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. За да постанови атакувания съдебен акт въззивният съд е изложил съображения, че през 2005 г. М. И. Х. е продал на Е. Ф. Х. нива от * дка, попадаща понастоящем в претендирания от ищеца имот, а следователно към момента на предявяване на иска М. И. Х. не е носител на спорното материално право и решението по делото не би се отразило на правната му сфера. Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни. В мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК е дадено тълкуване на предмета на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /установяване на правото на собственост към момента на обобществяване на земята/ и за правното значение на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – съобразяване на административното производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ с изхода от гражданско-правния спор. От характера и правното значение на решението по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва, че легитимирани да участват като страни по делото са лица, които претендират възстановяване на правото на собственост по административния ред на ЗСПЗЗ върху един и същ земеделски имот. Без правно значение за тази легитимация е дали е налице влязло в сила решение на органа по поземлена собственост за възстановяване правото на собственост в лицето на една от страните по спора и дали тази страна се е разпоредила с правата, които е легитимирала с административния акт към настоящия момент, тъй като предмет на установяване е правото на собственост към момента на обобществяване на земята с оглед възможността за приключване на административната процедура по ЗСПЗЗ в лицето на действителния бивш собственик. В обобщение атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за постановяване на допълнително решение по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от С. З. К. против М. И. Х.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение