Решение № 5564 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2016 г.

Решение № 5564 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 62 от 29.02.2016 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 797/2015 г., Административен съд - В. Т. е: 1) отменил заповед № ГО-1665/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О., потвърдена с Решение № РДСП 14-61/27.10.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - В. Т., с която на Ж. Б. Ж. от гр. Г. О. е отказана еднократна парична помощ за инцидентни нужди на основание чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане за разходи за лечение и за погребение на съпругата му Я. Ж.; 2) върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О. за ново произнасяне по молба-декларация вх. № ГО-1665/29.09.2015 г. на Ж. Б. Ж. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК, се иска отмяна на решението на Административен съд - В. Т., а заповед № ГО-1665/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О. да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Ответникът по касация - Ж. Б. Ж. от гр. Г. О. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. Т. е заповед № ГО-1665/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О., потвърдена с Решение № РДСП 14-61/27.10.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - В. Т., с която на Ж. Б. Ж. от гр. Г. О. е отказана еднократна парична помощ за инцидентни нужди за разходи за лечение и за погребение на съпругата му Я. Ж. на основание чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, с мотив, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки, поради което заявителят не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 140 от Семейния кодекс. В хода на първоинстанционното съдебно производство е констатирано /направена правна квалификация/, че оспорената заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О., с която се отказва отпускането на еднократна парична помощ, не е надлежно мотивирана съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗСП, тъй като не съдържала изчерпателно посочване на фактическите и правни основания за издаването й. За да уважи жалбата на Ж. Ж., с която е бил сезиран, решаващият съдебен състав е приел за неустановено, че посоченият в заповедта извод /който не представлява факти/, че "не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки" не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, според които "социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки". Първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че в мотивите на оспорената заповед не са посочени релевантните факти, която празнота е преодоляна отчасти с решението на горестоящия административен орган, където са изложени съображения, че Живков получава редовен месечен доход от пенсия за ОСВ, а дъщеря му, с която съжителства, е трудово заета (без да бъдат конкретизирани работодател и размер на получавания доход), което водело до извода, че Живков разполага с възможности за самоиздръжка от собствените си доходи и от доходите на лица от разширения семеен кръг. Административен съд - В. Т. е приел, че този извод е формиран при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че не съответства на събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, да постанови акта, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Възприел е тезата, че има недоказани становища, тъй като по делото не се съдържат никакви доказателства за това дали дъщерята на Желев е имала сключен трудов договор, с кой работодател и какъв е бил размерът на получаваното от нея трудово възнаграждение. Административният орган не се е свързал с това лице и не е проверена възможността му да дава издръжка на жалбоподателя. Съдът е счел, че като не е проверил тези факти, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е счел, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон дори и да се приеме за доказано, че Ж. е имала доход в посочения размер (около 400 лева). Видно от представените към молбата фактури е, че документално доказаните разходи за погребението на Я. Ж. са в размер на 791 лева, тоест с около 30 лева по-малко от сумарния доход на Желев и дъщеря му, и същите са поети от жалбоподателя. Предвид липсата на данни за съществуващи спестявания (и с оглед доказателствата за извършвани разходи за лечение на починалото лице) е очевидно, че лицата не биха могли да се издържат самостоятелно през съответния месец с получаваните от тях доходи, след като бъдат заплатени разноските за погребението. Чл. 16, ал. 1 от ППЗСП регламентира, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Следва да се отбележи за пълнота, че по отношение на термина "друга жизненоважна потребност" съобразима е разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗСП, която дава параметрите на понятието "основни жизнени потребности", при което следва и извода, че другите жизненоважни потребности, визирани в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, не са свързани с осигуряването на достатъчно храна, облекло и жилище. В процесния случай съдът е намерил, че смъртта на съпругата - лице, с което жалбоподателят е съжителствал, и на което по силата на разпоредбите на СК (чл. 140, чл. 141 от СК) е дължал както издръжка, така и уважение предвид установения в страната обществен ред, и оттам необходимостта това лице да бъде погребано, представлява такава жизненоважна необходимост, макар тя да не е свързана пряко с издръжката на молителя. Въпреки това, очевидната необходимост от извършването на разходи за погребението на чл. на семейството влияе върху възможността на лицето да се издържа и оттам на основните му жизнени потребности, с оглед данните по делото. Тези изводи на съда са в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК решение. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният пред него административен акт не е мотивиран, което води нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т. е. че липсват фактически правни основания за издаване на акта. В заповед № ГО-1665/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О. са посочени фактическите основания за издаването му, а именно че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗСП социална помощ се получава след изчерпване на възможностите за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от СК. Също така като мотиви към заповедта следва да се възприемат и съдържащите се в преписката по издаването му данни, както социалния доклад по молбата-декларация на Ж. Ж., така и листа за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за поемане на задължение за отказване на помощи. След като мотивите за издаване на заповедта се съдържат в административната преписка, дори и да се приеме, че има нарушение, то не е съществено и не е в състояние да обуслови отмяна на административния акт (В т. 3 от ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС - " липсата на мотиви към първоначалните административни актове не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при оспорване по съдебен ред. "). Производството по отпускане на социални помощи е строго регламентирана дейност и в изпълнение на същата органите на социално подпомагане са длъжни да прилагат точно изискванията на ЗСП. Заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О. е издадена след цялостното и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че административният орган не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 35 от АПК. Относно съображенията на съда, че липсват данни за трудовата заетост на дъщерята на ответника по касационната жалба, то следва да се отбележи, че този факт не е спорен, тъй като е отбелязан от Живков. Решението на административния орган е законосъобразно, тъй като съответства на събраните в хода на административното производство доказателства. Живков живее в собствено жилище, притежава личен автомобил, получава и пенсия в размер на 423.72 лв. месечно, както и живее с една от дъщерите си, която е трудово заета. Следователно не може да се приеме, че ответникът не би могъл със собствени сили и помощ от близките си да посрещне внезапно възникналите потребности съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. В случая е налице основанието по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на еднократна парична помощ за инцидентно възникнали потребности, а издадената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 4 от АПК. Неправилно е възприетото от първоинстанционния съд становище, че търсената еднократна помощ от Желев е отказана с основание, че исканата парична помощ за разноски за погребение като такава не представлява "друга жизненоважна потребност" съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Напротив административният орган е възприел, че молителят не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, а имено социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс, което представлява и основанието за отказ. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на еднократна парична помощ за възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Следователно оспорената заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Ж. Ж. отпускане на еднократна парична помощ за възникнали потребности на лицата и семействата, е материално законосъобразна. Становището на първоинстанционния съд, че заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О. не е съобразена с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП - подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, не може да бъде възприета от настоящия съдебен състав, тъй като от изложените по-горе съображения явства, че Живков би могъл да задоволи основните жизнени потребности като собственик на жилище и лек автомобил при подпомагане от работещата му дъщеря, живуща с него. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение не може да бъде споделена, а изложените от касатора съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна.