Решение № 28 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 489/2009 г.

Производството е по чл.275, ал.1, т.2 във връзка с чл.407, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Б. от гр. Б. срещу разпореждането от 12.10.2009 год. по в.гр.дело № 555/2004 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 1* от 25.08.2009 год. за издаване на изпълнителен лист в негова полза за сумата 972 лева срещу ответниците по същото дело М. Л. Г., З. Л. Я. и С. Л. Г.. О. оспорват частната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 1* от 20.12.2006 год. по гр.дело № 2620/2005 год. Върховният касационен съд, ІV-а г.о. е отменил въззивното решение № 71 от 19.07.2005 год. по гр.дело № 555/2004 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за нива в м.”Т” с площ 10 дка и за нива от 24.8 дка в м.”Н” е отхвърлен и е признал за установено, че двете ниви са били собственост на А. Б., И. Б. и В. Б. В останалата част, с която иска е отхвърлен за нива от 12.5 дка в м.”Ч”, нива от 10 дка в м.”Г”, нива от 0.8 дка в м.”Л”, нива от 2 дка в м.”С”, нива от 2.2 дка в м.”Б” и нива от 5 дка в м.”Я”, въззивното решение е оставено в сила. В мотивите на касационното решение е посочено, че с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. С молба вх. № 1* от 31.01.2008 год. Марийка Л. Г. е поискала от първоинстанционния Бургаски районен съд издаване на изпълнителен лист за присъдените от Бургаския окръжен съд по гр.дело № 555/2004 год. разноски. Въз основа на разпореждане от същата дата, на 01.02.2008 год. е издаден изпълнителен лист в полза на З. Л. Я., М. Л. Г. и С. Л. Г. за сумата 482 лева, която жалбоподателят е бил осъден да им заплати като разноски с въззивното решение. С молба вх. № 107 от 09.01.2009 год. М. И. Б. е поискал от Върховния касационен съд тълкуване на решение № 1* от 20.12.2006 год. по гр.дело № 2620/2005 год. и постановяване на определение, с което да бъде отменено решението на Бургаския окръжен съд в частта му досежно издадения изпълнителен лист за присъдените в полза на З. Л. Я., М. Л. Г. и С. Л. Г. разноски и за осъждане на последните да му върнат получените от тях разноски по делото в размер на 482 лева плюс всички направени от него разноски общо в размер на 573,70 лева. С решение № 647 от 23.06.2009 год. по гр.дело № 2620/2005 год. Върховният касационен съд, І г.о. оставил без уважение искането на М. И. Б. за тълкуване на касационното решение, като е посочил, че в мотивите на последното изрично е отразено, че разноски не се дължат и затова в диспозитива на същото решение няма произнасяне по дължимостта им от касатора или от ответниците по касация. Посочено е по-нататък, че по пътя на тълкуването не може да се иска постановяване на нещо различно от вече отразеното в диспозитива на решението, дори и то да е неправилно. Касационният съд е посочил, че молителят не и ска тълкуване на постановеното решение, а фактически иска присъждане на разноски, за което е предвиден специалния ред по чл.192 ГПК/отм./ и ако е пропуснал да подаде молба в срока по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, не може в производството по тълкуване да оспорва решението в частта за разноските. Предвид на това,че жалбоподателят не е установил, че в негова полза съществува изпълнително основание – влязло в сила съдебно решение, с което да му е присъдена сумата 972 лева, която претендира с молбата с вх. № 1* от 25.08.2009 год./517 лева + д.т. 56,70 лева + допълнителни разноски в размер на 399 лева/, въззивният съд правилно я е оставил без уважение с обжалваното разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.