Определение № 465 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. Х. Д., чрез пълномощника адв.М. П. срещу разпореждане № 5997/08.06.2015 г. по гр.д.№2568/2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната касационната му жалба вх.№9938/27.03.2015 г. срещу решение № 329/25.02.2015 г.,постановено по същото дело ,поради просрочие. Жалбоподателят твърди,че въззивното решение му е съобщено на 26.02.2015 г.Намира,че не следва да се прилага буквално разпоредбата на чл.60 ал.3 ГПК,тъй като регламентираният месечен срок на обжалване не е изтекъл на 27.03.2015 г.,когато е постъпила касационната жалба, доколкото месец февруари е по-кратък.Моли да се приеме,че касационната жалба е постъпила именно в месечен срок и да бъде отменено обжалваното разпореждане. Ответницата по частната жалба И. Д. А., не изразява становище по нея. ВКС, състав на ІII г.о. констатира по делото следното: Частната жалба следва да бъде разгледана по досегашния ред,съгласно разпоредбата на § 14 ПЗР ЗИД ГПК /Държавен вестник бр.50/2014 г./Тя е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 283 ГПК, жалбата срещу въззивното решение се подава в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът е преклузивен и се брои на месеци. Според чл.60 ал.3 ГПК той изтича на съответното число на последния месец. В случая той е изтекъл на съответното число на следващия връчването месец, т.е. на 26.03.2015 г.-четвъртък, работен ден. Жалбата е постъпила извън законовия срок и е правилен изводът,че е просрочена.Цитираната законова разпоредба е императивна и не предвижда изключения поради краткостта на месец февруари. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,