Определение № 901 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 827/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. С. Е.-С. от 19.03.2010 г. против определение № 2572/10.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1330/2010 г. на СГС, с което се оставя в сила определение № 92/14.10.2009 г. по гр.д. № 4947/2009 г. на СРС, с което се обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поради непредявен иск от Е. за установяване на вземането си. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че заявителят не е изпълнил задължението си по чл.415,ал.1 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Касаторът твърди, че по въпросът за изчисляване на сроковете съобразно разпоредбата на чл.60,ал.6 ГПК, съдът се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС. Твърдяното противоречие е налице, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Безспорно установено е, че съобщението е получено на 29.07.2009 г., че последния ден от срока е 29.08.2009 г.-събота, и затова срокът изтича на 31.08.2009 г.-понеделник. На последната дата е заведена исковата молба в СРС, в която е описан, като приложение, и документ за довнасяне на д.т. по с/ка на СРС. Следователно, налице е предявен иск в едномесечен срок по смисъла на чл.415,ал.1 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.