Определение № 409 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1455/2015 г.

Производството по ч.т.д.№ 1455/15г. е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 23/09.03.15г., постановено по ч.т.д.№ 34/15г., с което Великотърновският апелативен съд е отменил определение №1/05.01.15г. по ч.т.д.№ 90/11г. на Русенския окръжен съд и е отменил допуснатото с определение № 196/13.04.11г. обезпечение на бъдещ иск на [фирма] против [фирма], [населено място] за сумата от 84533.53 лв. чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е недопустима. Обжалваното определение е постановено в производство по чл.402 ГПК, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск. Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да постанови исканата отмяна на обезпечението. Определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба, тъй като определението, с което въззивният съд се произнася по правилността на акта на първостепенния съд по искане по чл.402 ГПК не попада в кръга на актовете по чл.274, ал.3 ГПК. В този смисъл са дадените разрешения в ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Посоченият акт подлежи на обжалване пред ВКС само в хипотеза на постановяването му за първи път в производството от второинстанционния съд, т.е. когато е сезиран с такова искане и е постановил определение, с което се е произнесъл по него, но не и в случаите когато същият в качеството му на въззивен съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по такова искане от сезирания с него първостепенен съд. По тези съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд