Определение № 128 от 09.03.2010 г. на ВКС по д. № 89/2010 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 128 София 09.03.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 4 март 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 89/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. П. Т., действуващ като Е. “Б” със седалище гр. С., чрез неговия пълномощник адв. Св. Л., против определение № 543 от 19.12.2009 г. по ч.гр.д. № 424/09 г. на ВКС, ІІ г.о. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на процесуалния закон при постановяване на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Б. П. Т., действуващ като Е. “Б”- София срещу определение № 597 от 10.07.2009 г. по гр.д. № 285/09 г. на ВКС, ІІ г.о., с което на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 154 от 07.11.2008 г. по гр.д. № 3172/07 г. на Софийски градски съд. Прието е, че определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на посочените в чл. 274, ал.1 ГПК, подлежащи на обжалване, тъй като нито изрично е предвидена обжалваемост на същото, нито има характер на преграждащо по смисъла на закона. Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично посочено в закона. Определенията по чл. 288 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.2, тъй като законът не е предвидил изрично възможност за тяхното обжалване. Определението, с което съдът се произнася в отрицателен смисъл по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не може да се квалифицира и като преграждащо по- нататъшното развитие на делото, тъй като с него не се преценява допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидно сезиране на ВКС, а се извършва проверка за наличието на установените в чл. 280, ал.1 ГПК критерии за селекция на жалбите. С разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща хипотезите, при които решенията влизат в сила, недопускането на касационната жалба за разглеждане е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. Законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационната жалба до разглеждане с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК, каквото условие се съдържа по отношение на основанията по чл. 296, т.2 ГПК, което сочи, че третира определенията по чл. 288 ГПК като окончателни. По тези съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът