Определение № 56 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1294/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Ц. срещу решение на Великотърновския апелативен съд от 22 януари 2015 г., постановено по в.гр.д.№ 350/2014 г., В ЧАСТТА, в която е потвърдено Решение № 180/20.6.2014 г. на Окръжен съд Ловеч по гр.д.№ 440/2012 г. по иск на [фирма] София, предявен по реда на чл.422 ГПК и са признати за съществуващи вземания по Договор за кредит от 23.7.2007 г. до размер на 15 529,98 лв., от които 430,72 лв. главница, 14355,87 лв. лихви за периода от 28 май 2011г. до 28 май 2012 г., 191,79 лв. наказателни лихви за периода от 28 май 2011 г. до 10 юни 2012 г., законната лихва върху главницата от 11.6.2012 г. до окончателното плащане на сумата 430,72 лв., както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 551,60 лв. разноски в заповедното производство. В касационната жалба се поддържа,че решението на въззивния съд е недопустимо, евентуално неправилно в частта, в която е уважена исковата претенция срещу касатора. Претендира се отмяната му. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото в приложение по чл.284 ал.3 т.1 въпроси, както следва: Допустимо ли е въззивният съд при разглеждане на жалбата срещу решение по чл.422 ГПК във вр.с чл.417 т. 2 ГПК да уважи иск за падежирани вноски в случай, че в заповедното производство по чл. 417 ГПК ищецът се е позовал на автоматично настъпила предсрочна изискуемост и допустимо ли е въззивният съд да установява дължимостта на падежирани вноски от процесните вземания при заявена предсрочна изискуемост на цялото вземане и при липса на твърдения на ищеца по делото за настъпила изискуемост на падежирани вноски. [фирма] София изразява становище в отговора на касационната жалба, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу валидно решение на Великотърновския апелативен съд и се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, с което частично е отменен първоинстанционният съдебен акт, отхвърлен е предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск за разликата над 15529,98 лв. до 111 896,96 лв. и е потвърдено решението на Окръжен съд Ловеч по гр.д.№ 440/2012 г. в останалата му част, Великотърновският апелативен съд е приел,че към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК – 10 юни 2012 г. – не е обявена предсрочната изискуемост на целия кредит по договор от 23.7.2007 г. между страните поради неупражнено право на банката да направи кредита предсрочно изискуем с изявление до кредитополучателя, ликвидни и изискуеми са само вземанията на [фирма] срещу жалбоподателя за падежирани 13 погасителни вноски съгласно чл.2 от Допълнително споразумение № 1/28 октомври 2009 г., за които претенцията се явява основателна и доказана. В изпълнение на служебното си задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на решението и при въведено с касационната жалба оплакване за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част поради разглеждане и уважаване на части от исковете на непредявено основание настоящият съдебен състав констатира, че както в заявлението за издаване заповед за изпълнение, така и в исковата молба се претендират вземания, определени като глобални суми, на основание автоматична предсрочна изискуемост на кредита, настъпила при условията на чл.18 от процесния договор – неплащане на две погасителни вноски без необходимост от уведомяване на кредитополучателя, предпоставящо изискуемост съгласно чл.60 ал.2 ЗКИ. Вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението не са отграничени в обстоятелствената част на заявлението и на исковата молба. Данни за размера и падежна на просрочените вноски към 10 юни 2012 г. са посочени в извлечението от сметката на кредитополучателя в счетоводната книга на банката. Доколкото основанието на заявеното вземане се определя от изложените обстоятелства в заявлението и въз основа на представения документ – част от искането за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК съгласно т.2б на ТР № 4/2013 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, въззивното решение следва да бъде допуснато до касация за проверка на съответствието между заявеното в заповедното производство вземане, основанието на вземането, предявено в исковото производство и основанието, на което са разгледани исковете от двете съдилища. Рамките и предметът на основното исково производство са предопределени и обвързани от рамките на заповедното производство и от вземането – такова, каквото е присъдено със заповедта. Съдебната практика е ориентирана към пълно съвпадане на предмета, на иска по чл.422 ГПК с предмета на заповедта за изпълнение, като условие за допустимост на положителния установителен иск наред със специалните предпоставки – възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и предявяване на иска в преклузивния едномесечен срок от съобщението, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК. Поради съществуваща вероятност въззивното решение да е недопустимо в обжалваната му потвърдителна част, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката дали искът е разгледан на предявеното основание ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение