Определение № 9704 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9655/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Столичен общински съвет с процесуален представител А. Димитрова против Определение № 26320/30.06.26г по административно дело № 614/26г на Административен съд-София-град, с което е спряно допуснатото/считано от 01.07.26г/ предварителното изпълнение на Решение № 1111/18.12.25г на Столичен общински съвет. В частната жалба се сочи, че Определението е неправилно, материално незаконосъобразно и противоречащо на целта на закона и на практиката на ЕСПЧ, като се моли за отмяната му, претендира се юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че съдът е излязъл извън обхвата на чл.166 от АПК и задължителните указания на ВАС, като е обсъждал законосъобразността на самото оспорено Решение на СОС. Недоказан и основан на предположения е изводът на съда, че от 01.07.26г жалбоподателят М. ще остане без подслон. Следвало е да се прецени единствено дали от предварителното изпълнение за М. ще настъпят с висока степен на вероятност значителни или труднопоправими вреди/реални, конкретни и доказани/. Били са отчетени от органа правата на М. по чл.8 от ЕКЗПЧОС, като има само преструктуриране на социалната услуга, а не прекратяване. Неправилно е позоваването на съда на практиката на ЕСПЧ /делото „Йорданова и други срещу България“/, както и на нарушен принцип за съразмерност по чл.6 от АПК. Оспореното Решение е общ административен акт, като чл. 180 ал.1 от АПК предвижда предварителното му изпълнение и съдът неправилно е изследвал наличие на предпоставките по чл.60 от АПК. М. следва да установи вероятното настъпване на вреди за него съгл. Чл. 166 ал.2 от АПК, като той не е ангажирал доказателства, че след 01.07.26г ще остане без подслон.Обжалваното спиране на предварителното изпълнение на Решението препятства цялостната реформа на социалната услуга, а не само положението на М..Съдът не е анализирал какви са последиците от спирането за останалите ползватели и общината, като е дал превес на интересите на М.. Налице е прието последващо Решение № 483/25.06.26г на СОС/след образуване на делото пред АССГ/, с което датата 01.07.26г е заменена с датата 01.11.26г. Така СОС показва ангажираност към случая. Съдът не е съобразил това последващо Решение, а то значително намалява или елиминира вероятността за настъпване на вреди за М.. Ответникът М. Т. М. от гр.София и с процесуален представител адвокат А. Джонев оспорва частната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Сочи се, че съдът правилно е приел вероятно настъпване на значителна или труднопоправима вреда по чл.166 ал.2 от АПК за М., както и че е накърнен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и чл.8 от ЕКПЧОС. Засегнати са основни житейски потребности на лицето, личната му сфера, човешкото му достойнство, социалната му сигурност и възможността му да съществува нормално, като загубата на място за живеене не е въпрос само на имуществена последица за него. Правилно е съобразена и практиката на ЕСПЧ, че при риск от загуба на жилище, съдът следва да извърши задълбочена преценка на пропорционалността на намесата. Не е решаван спора по същество, а чрез спирането само е обезпечено запазване на съществуващото фактическото положение – до приключване на съдебния контрол върху законосъобразността на Решението. То твърде вероятно е нищожно поради липсата на компетентност у органа-издател СОС / тъй като не е налице соченото „преструктуриране“, а по същество се извършва прекратяване на социална услуга, а това е от компетентността на Агенцията за социално подпомагане/. АПК дава възможност на съда да постанови спиране, т.е. да прецени дали има обстоятелства, които надделяват над презумирания с чл. 180 ал.1 от АПК обществен интерес от предварително изпълнение. Има 400 потребители на социалната услуга, като те също ще бъдат засегнати. Последвалото Решение не прави техническа корекция в датата 01.07.26г, а представлява изменение на първото Решение, т.е. нов общ административен акт/с неясно волеизявление/. Той също твърде вероятно е нищожно поради липсата на компетентност у органа-издател СОС. Самото постановяване на второто Решение сочи, че СОС осъзнава невъзможността предварителното изпълнение да се проведе от 01.07.26г. и говори за липса на неотложност от предварително изпълнение. Поведението на СОС след образуване на делото говори за липса на необходимата степен на стабилност на първото Решение и в още по-голяма степен обосновава нуждата да се спре предварителното изпълнение- до окончателно решаване на въпроса относно законосъобразността на първото Решение. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу акт, подлежащ на оспорване с частна жалба, от лице с активна процесуална легитимация/за което съдебният акт е неблагоприятен/. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С Решение № 1111/18.12.25г на Столичен общински съвет: 1/ считано от 01.01.26г Център за временно настаняване [заличен текст] /социална услуга делегирана от държавата дейност/, се преструктурира в Център за временно настаняване – „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“, „ Осигуряване на подслон /за определена част от денонощието/ на бездомни лица и семейства“ /делегирана от държавата дейност с мобилен екип за управление на процесите по преструктуриране-местна дейност/; 2/ считано от 01.07.26г, след одобрение от АСП, се прекратява предоставянето на услугата Център за временно настаняване – „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“, „ Осигуряване на подслон /за определена част от денонощието/ на бездомни лица и семейства“ /делегирана от държавата дейност с мобилен екип за управление на процесите по преструктуриране-местна дейност/, като правоприемник на архива става Дирекция „Интеграция на хора с увреждания, програми и проекти“, а на имуществото- Общинска услуга „Социално общежитие“; 3/ считано от 01.07.26г в частта от сградата- частна общинска собственост на 8 етажа, 7 от които жилищни /в гр.София, [жк], [адрес]/, се създава Общинска услуга „Социално общежитие“- местна дейност, към Направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“ към Столична община, финансирана от общинския бюджет; 4/ За ползването на Общинската услуга „Социално общежитие“ ще се заплаща месечна такса в размер по НОАМТЦУСО, като договорите с ползвателите ще се сключват със Заместник Кмет на СО по Направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“ към Столична община; 5/ Одобряват се Правила за ползване на Общинската услуга „Социално общежитие“, в сила от 01.07.26г. Видно от чл.3 на същите- срокът на ползване на услугата е не по-дълъг от 2 години, считано от датата на влизане в сила на договора за ползването й, като срокът не подлежи на удължаване. Съгласно чл. 2 от Правилата- настанените в Центъра за временно настаняване – „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“, „ Осигуряване на подслон /за определена част от денонощието/ на бездомни лица и семейства“ /делегирана от държавата дейност с мобилен екип за управление на процесите по преструктуриране-местна дейност, находящ се на същия адрес- ще имат предимство при кандидатстването за ползване на Общинската услуга „Социално общежитие“. Видно от чл. 6 на Правилата- Общинската услуга „Социално общежитие“ е предназначена преимуществено за семейства с 2 и повече деца; самотни родители, които сами отглеждат малолетните или непълнолетните си деца; семейства/домакинства с влошено здраве и увреждания; семейства/домакинства в риск от бедност и социално изключване. Видно от Договор за доставка на социална услуга, считано от 01.06.2012г Столична община предоставя на М. социална услуга в общността- резидентен тип, делегирана от държавата дейност и финансирана от държавния бюджет, в Център за временно настаняване [заличен текст] /на същия адрес/. По жалба на М. от 30.12.25г срещу Решението е образувано д.№ 614/26г на АССГ, разпределено на 3-членен състав/доколкото оспорваното Решение е общ административен акт/. На 08.04.26г той депозира до АССГ Молба по чл.166 ал.4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното Решение. По Молбата е постановено Определение № 13858/08.04.26г за оставяне на Молбата без разглеждане. Определението на АССГ е оспорено от М. пред ВАС, като с Определение № 7119/25.06.26г по д.№ 6109/26г ВАС Определението е отменено и делото е върнато на АССГ за произнасяне по Молбата за спиране. ВАС е дал указание да се прецени дали са налице предпоствките по чл.166 ал.2 от АПК/възможност за М. да настъпят значителни или труднопоправими вреди от преустановяване на настаняването му още на 01.07.26г, дали са налице нови обстоятелства и дали неговите вреди са противопоставими на презумирания с чл. 180 ал.1 от АПК значим обществен интерес. АССГ постановява обжалваното Определение № 26320/30.06.26г по административно дело № 614/26г на Административен съд-София-град, с което е спряно допуснатото/считано от 01.07.26г/ предварителното изпълнение на Решение № 1111/18.12.25г на Столичен общински съвет. По дело № 614/26г на АССГ няма никакви данни за наличието на прието последващо Решение № 483/25.06.26г на СОС/прието преди обжалваното Определение/, с което датата 01.07.26г е заменена с датата 01.11.26г. Това последващо Решение е представено едва с частната жалба по настоящото частно на ВАС, като към момента по делото няма никакви данни дали това последващо Решение също е оспорено в съда и респ. дали има депозирана до съда Молба за спиране и на неговото предварително изпълнение. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Решение № 1111/18.12.25г на Столичен общински съвет е общ административен акт, като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона- чл. 180 ал.1 от АПК. Което означава, че законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение и тяхното наличие не подлежи на доказване от СОС. На осн. чл. 180 ал.2 от АПК, съдът може да постанови неговото спиране, като това става по реда на чл.166 ал.2 и ал.3 от АПК. Точно такива указания ВАС вече е дал на АССГ. Вредите по чл.166 ал.2 от АПК следва да са вероятни за настъпване, да настъпват в патримониума на молителя/а не нечий чужд/, да са значителни /т.е. да имат материално изражение и то да е високо като стойност/ или да са труднопоправими /т.е. да засягат човешки ценности като живот, здраве и др/. В случая е налице висока вероятност за настъпване на труднопоправими вреди в патримониума на М., считано от 01.07.26г, като вредите са труднопоправими / засягат негови човешки права и основни свободи по см. на ЕКПЧОС/. Видно от Договора му, М. е настанен в Центъра за временно настаняване от 01.06.2012г, т.е. вече 15-та година това е неговият дом. Той е настанен на легло в общо спално помещение, т.е. не му е предоставено самостоятелно помещение /стая/ или обособено самостоятелно жилище в Центъра. Видно от Решение № 1111/18.12.25г, Центърът за временно настаняване [заличен текст] - от 01.01.26г става Център за временно настаняване – „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“, „ Осигуряване на подслон /за определена част от денонощието/ на бездомни лица и семейства“. От 01.07.26г обаче този Център става Общинска услуга „Социално общежитие“, като с досегашните ползватели/вкл. М./ ще се сключват нови договори с максимален еднократен срок от 2 години. Освен това тези договори няма да се сключват по право, а ползвателите само ще се ползват с предимство при преценката на кандидатите за новата социална услуга. Това означава, че по силата на Решението- от 01.07.26г съществуващите договори за настаняване /с М. и с другите потребители/, се прекратяват, като не им е гарантирано, че с тях ще се сключат нови договори/само ще имат предимство при преценката с кого да се сключат/. В чл. 7 от одобрените с Решението- Правилата за ползване на новата социална услуга, е предвидена каскада от лицата с право да кандидатстват, като вече настанените в Центъра са посочени едва в последната т.5 от тази каскада. Това означава, че съществува реална и конкретна вероятност- М. да остане без подслон от 01.07.26г. Нормата на чл.8 от ЕКПЧОС, на която се позовава АССГ, касае и правото на жилище. ЕСПЧ многократно /не само по делото „Йорданова и други срещу България“/, се е произнасял в смисъл, че националните съдилища следва да следят особено стриктно за пропорционалността на намесата при намесата в правото по чл.8 от ЕКПЧОС и респ. при зачитане на правото на жилище. Представеният от М. Договор за ползване на социална услуга от 01.06.12г е достатъчно доказателство/вярно е, че той носи доказателствената тежест относно вредите по чл.166 ал.2 от АПК/, за да се приеме за доказано от съда вероятното настъпване на труднопоправима вреда в неговия патримониум /ще остане без подслон от 01.07.26г поради липсата на гаранции, че с него ще бъде сключен нов договор/. Съдът отново ще подчертае, че дори не става въпрос за лишаването на М. от самостоятелно жилище или самостоятелна стая в Центъра за временно настаняване, а за лишаването му дори от легло в общо спално помещение. Що се отнася до последвалото Решение на СОС от 25.06.26г, с което датата 01.07.26г се заменя с 01.11.26г: както ВАС е посочил при предходното оспорване на Определение на АССГ по спирането- това, че датата е предстояща, не е основание Молбата за спиране да не се разгледа. Както бе посочено по-горе, няма данни дали това последващо Решение/също общ административен акт/, е вече обжалвано пред съд и дали е поискано спиране и на неговото предварително изпълнение. Но независимо от неговата „правна съдба“, Молбата за спиране на първото Решение има предмет и постановеното спиране ще действа - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора относно законосъобразността на първото Решение.