Определение № 36 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение04.01.2024reporting judge Анелия Цанова
Ruling
ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК определение № 3014/12.10.2023г. на ВКС, ІV ГО, постановено по т.д. № 1392/2023 г., като: ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД да заплати на адв. И. С. Р.- А. и сумата от 3909 лв.- адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на Н. И. за настоящото касационно производство /или общо 4905 лв./. О ПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.
Grounds
Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Н. Ю. И., с която се иска изменение на постановеното решение в частта на разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение, което твърди, че следва да бъде присъдено в общ размер на 4087 лв. без ДДС или 4940,40лв. с ДДС. С писмени си отговор „Дженерали застраховане“ АД изразява становище за неоснователност на искането. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. С определение № 3014 от 12.10.2023 г. на ВКС, ІV гр.отд. по гр.д. № 1392/2023 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 350/23.11.2022 г. на АС- Варна по в.т.д. № 384/2022 г. и „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. Р.- А. сумата от 996 лв. с ДДС- адв. възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на Н. И. за настоящото касационно производство. Разгледана по същество молбата по чл.248 ГПК, е основателна. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие за изготвяне на писмения отговор на касационната жалба без процесуално представителство, дължимото на адв. Р.- А. възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 1 200 лв., поради което в случая предвиденият минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съгл. чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата, е в размер на 4 905 лв. Фактическата и правна сложност на делото, осъщественият обем на защита в производството по чл. 288 ГПК, изразяващ се единствено в подаването на писмен отговор на касационната жалба, както и заявените с касационната жалба основания, по които е следвало да се изготви отговора, не дават основание за присъждане на адв. възнаграждение в по- висок от минималния размер. Поради изложеното, настоящият състав счита, че на адв. Р.- А. следва да се присъди възнаграждение за касационното производство в размер на общо 4 905 лв. или допълнително и сумата от 3909 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,
Cited provisions
6- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 7
- чл. 9, ал. 3