Определение № 4710 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, наименувана „жалба за допускане“, от С. Е. С. с постоянен адрес гр. Варна и настоящ такъв в Норвегия, срещу определение № 12083 от 26.11.2025г., постановено по адм. дело № 11127/2025г. по описа на ВАС, с което по частна жалба на С. С. е отменено определение № 32398 от 03.10.2025г. по адм. дело № 9006/2025г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/ и делото е върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба, наименована „жалба за допускане“, се иска отмяна на оспореното определение, както и се иска настоящата инстанция да се произнесе окончателно по въпроса за родовата подсъдност на делото, като се навеждат съображения, че същото е подсъдно като първа инстанция на ВАС, съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. С оспореното определение тричленен състав на ВАС е приел, че в производството по адм.д. № 9006/2025г. на АССГ съдът не е изяснил предмета на оспорването, както и че административният съд неправилно е издирил и приложил нормите, регулиращи спорното право - предмет на делото, с което пък неправилно е определил и приложимия процесуален ред за търсената защита. Поради това е формирал извод, че е била налице нередовно подадена жалба. Посочил е, че за редовността на жалбата съдът следи служебно, поради което е следвало същата да се остави без движение и да се укаже на жалбоподателя да я приведе в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1, т. 1, 5, 6 и 7 от АПК. По тези съображения тричленният състав на ВАС с оспореното в настоящото производство определение № 12083 от 26.11.2025г. е отменил определението на АССГ и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото намира, че е сезиран с частна жалба, наименована „жалба за допускане“ срещу определение № 12083 от 26.11.2025г., постановено по адм. дело № 11127/2025г. по описа на ВАС, е недопустима по следните съображения. На първо място това е така, тъй като частната жалба, наименувана „жалба за допускане“ е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на по - нататъшен контрол за законосъобразност, съгласно смисъла на чл. 215, т. 4 АПК, тъй като оспореното определение № 12083 от 26.11.2025г. е окончателно и не е от категорията на определенията по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. На второ място съгласно чл. 210 АПК, приложим и при оспорване на определенията на основание чл. 236 АПК „Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно“. В случая оспореното определение № 12083 от 26.11.2025г. не е неблагоприятно за С. С., тъй като с него е уважена жалбата му и е отменено определение № 32398 от 03.10.2025г. по адм. дело № 9006/2025г. по описа АССГ и делото е върнато за продължаване на съдопроиводствените действия. По тези съображения за него не е налице и правен интерес от оспорване на определението на тричленния състав на ВАС. На последно място настоящата инстанция не може да се произнесе по наведените възражения досежно подсъдността по адм.д. № 9006/2025г., а именно дали е подсъдно Административен съд или на Върховния административен съд. Надлежната подсъдност на делото може да бъде определена едва след отстраняване на нередовностите и установяване на надлежно оспорения административен акт. След установяването на предмета на оспорване, съответния административен съд може да определи дали спорът е подсъден на него и в случая, че счете, че не му е подсъден да го изпрати на компетентния според него съд или да повдигне спор за подсъдност. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия