Определение № 149 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. А., действаща лично за себе си и като пълномощник на М. Д. Х. и Г. Д. Т. против решение № 156/19.04.2010 год. на Окръжен съд[населено място], с което е оставено в сила решение № 298/12.01.2010 год. постановено по гр.д. № 175/2009 год. на Районен съд гр. ,Б., с което е отхвърлени предявените от на Ж. Д. А., М. Д. Х. и Г. Д. Т. като наследници и правоприемници на Д. А. Т. б.ж. на [населено място] против Регионалния център по здравеопазване / Р./,[населено място] искове с пр. осн. чл. 71,ал.1 от Закона за защита от дискриминация / ЗЗДискр./ за осъждане на РЗЦ гр. ,Б. да преустанови нарушението, изразяващо се в неговото бездействие и неоткриване на специализирана Т. за психични заболявания на територията на област Б., да възстанови положението като открие на територията на област Б. специализирана Т. за психични заболявания, както и да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тяхната майка Д. А. Т. неимуществени вреди от неоткриването на специализирана Т. на територията на област Б., в размер на 10 000 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото 29.01.2009 год., до изплащането на сумата., В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по см. на чл. 281,т.3 ГПК. Касаторите молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат уважени. Ответникът по касация Р. център по здравеопазване ,[населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него. На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове, ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът излага оплаквания, които могат да се квалифицират като нарушение на материалния закон - противоречие с нормата на чл. 4 от ЗЗДискр., както и нарушение на процесуалния закон - специалното правило за разпределение на доказателствената тежест в производството по чл. 71,ал.1 ЗЗДискр., регламентирано в чл. 9 от ЗЗДискр. Тези оплаквания и доводи обаче не са обобщени като правни въпроси, които са били предмет на разглеждане във въззивното решение и които да са обусловили изхода на делото. Като допълнителни критерии, обуславящи допустимостта на касационното обжалване, касаторите са посочили тези по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК като са представени копия от решения на различни по степен съдилища. За представените по делото решения по гр.д. № 2751/2006 год. на СРС, гр. д. № 1725/2004 год. на Районен съд[населено място], гр.д. № 2105/2005 год. на Районен съд[населено място], гр.д. №13789/2006 год. на СРС, гр.д. №11 716/2006 год. на СРС, гр.д. № 1064/2008 год. на П. апелативен съд, на които касаторите се позовават за да обосноват критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК липсват данни, че са влезли в сила, поради което същите не могат да се разглеждат като част от съдебната практика и въз основа на тях да се прави извод за наличието на сочения критерий. Нещо повече върху Р № 1325/01.03.2005 год. по гр.д. № 1725/2004 год. на Районен съд[населено място] има отбелязване, че решението е отменено с решение по гр.д. № 453/2006 год. на ОС,[населено място] № 451/15.06., Същевременно представените актове на ВКС постановени при усл. на чл. 218а,ал.1 ГПК / отм./, поради което не представляват задължителна практика не са отнесени към конкретено оплакване или довод който съдът служебно да уточни или конкретизира като правен въпрос и да установи противоречива съдебна практика по него, По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., счита, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, поради което и на осн. чл. 288 ГПК