Решение № 278 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г.

Обжалвано е определение № 908 от 24.08.2009 год., постановено по гр.дело № 639/2009 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 415 от 12.05.2008 год. по гр.дело № 233/2008 год. по жалбата на П. М. К.. Недоволен от определението е жалбоподателят П. М. К., представляван от адвокат Л от К. адвокатска колегия, който счита, че е незаконосъобразно-чл.274,о ал.1 ГПК и противоконституционно – чл.117 от Конституцията на Република България. Съображения излага по съществото на спора по иска на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд се е произнесъл по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. При липсата на предвидената от закона обжалваемост на тази категория определения, които не попадат в посочените в чл.274 и сл. ГПК съдебни актове, следва да се приеме, че както касационното решение не подлежи на обжалване, предвид въведеното от закона триинстанционно разглеждане на гражданските дела, така и определението по чл.288 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване, с което е изчерпан процесуалния ред за защита и определението е влязло в сила. По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуално недопустима, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение