Определение № 348 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 269/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на А. П. И. срещу определението от 08.02.2010 год. по ч.гр.д. № 51/2010 год. на Хасковски окръжен съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на И. въззивният съд е счел, че определението от 30.11.2007 год. по ч.гр.д. № 1997/07 год. на Хасковски районен съд е законосъобразно и го е потвърдил. С това определение ХРС е произнесъл по депозираната на 28.11.2007 год. молба на Г. И. К. за издаване по реда на по чл.237 ал.1 б."е" ГПК (отм.) изпълнителен лист в негова полза срещу А. И. Като е счел молбата за основателна, районният съд е издал изпълнителен лист. Допустимостта на касационното обжалване се основава чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Искането е за касиране на определението, поради неправилната преценка от страна на ХОС, че менителничният ефект е действителен – редовен от външна страна. Върховният касационен съд счита, че частната жалба е недопустима поради това, че нея се обжалва определение, неподлежащо на касационен контрол. Както бе посочено по-горе, молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.231 б."е" ГПК е постъпила в ХРС на 28.11.2007 год. при действието на ГПК-1952. При действието на този закон се е произнесъл първоинстанционния съд. Независимо, че частната жалба е депозирана на 18.12.2009 год., правилно Хасковският окръжен съд я е разгледал и се е произнесъл по нея по реда и на основание чл.244 ал.1 ГПК (отм.), определяйки като приложим закон ГПК-1952.. Неправилното, обаче, в диспозитива на определението си е посочил, че то подлежи на касационен контрол. Определението по чл.242 вр.чл.237 ГПК (отм.) е от определенията по чл.213 б."б" ГПК – обжалваемостта му не произтича пряко от правната му характеристика, а е въведена от закона – чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Тези определения, както е прието с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС подлежат на двуинстанционен контрол. По отношение на процесуалният ред за разглеждането им и тяхната обжалваемост е приложим редът по ГПК-1952 год., както разпорежда и ал.9 на § 2 от ПЗР на ГПК. Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за недопустима, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.