Решение № 11911 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Севлиево срещу решение 598/24.04.2024г., постановено по административно дело 111/2023г. по описа на Административен съд-Габрово, с което е отменен мълчаливият отказ на кмета на община Севлиево по подадено от В. П. П. от [населено място] заявление с вх. ДЗ-02-01. 20/23.02.2023 г. по описа на Община Севлиево и преписката е върната на кмета на община Севлиево за произнасяне по подаденото заявление. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му при участието на ненадлежна страна, а алтернативно- за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това се претендира и отмяната на оспореното решение както и присъждането на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба В. П. П. от [населено място], община Севлиево, в представен чрез процесуалния му представител адв.Ненов отговор по касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради наличието на касационното основание по чл.209, т.2 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК- кмет на община Севлиево, която не е участвала в делото, но спрямо която съдебното решение е неблагоприятно, доколкото с процесното решение на административния орган се вменява задължение за произнасяне по заявлението на П.. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Постановеното от Административен съд- Габрово решение е недопустимо. В производството по делото съдът е допуснал особено съществени нарушения на процесуалните правила относно конституирането на страните и участието им в процеса. Производството пред Административен съд-Габрово е образувано по жалба на В. П. П. против мълчалив отказ на директора на Общинско предприятие Гори и земи да се произнесе по подаденото от него заявление вх. ДЗ-02-01. 20/23.02.2023 г. по описа на Община Севлиево. С него е поискано издаването на разрешение за отсичане на дървесна и храстова растителност в поземлен имот с идентификатор 73763.69.38 по КК и КР на [населено място], общ. Севлиево съгласно чл. 32 от ЗОСИ. В този смисъл е както изложението на жалбоподателя в първоначално подадената от него жалба, така и в депозираната на 14.07.2023г. молба, в която той е посочил, че директорът на общинското предприятие се явява административен орган по чл.32, ал.3 от ЗОСИ- л.48-49 от делото. С разпореждане 680/26.07.2023 административният съд е конституирал страните в производството както следва: жалбоподател В. П. и ответник община Севлиево. Със същото разпореждане съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание. Конституираната ответна страна- община Севлиево, е била представлявана в хода на процеса от адв.Шопов и адв.Янков, упълномощени от кмета на общината съгласно приложени пълномощни (л.58- гръб и л.59 от делото на АдмС- Габрово). В откритото съдебно заседание, проведено на 28.09.2023 г. за ответната страна не се е явил процесуален представител. В протоколите от откритите съдебни заседания, проведени на 09.11.2023г., 25.01.2024г. и 28.03.2024г. съдът е отразил, че ответник в производството е директора на Общинско предприятие Гори и земи- град Севлиево, като в протокола от последното съдебно заседание е посочено, че ответникът се представлява от адв.Шопов. В протоколите, изготвени в останалите съдебни заседания, проведени на 28.09.2023г., 14.12.2023г. и 14.03.2024г. като ответна страна в производството е посочена община Севлиево. В постановеното по делото решение като ответна страна в производството е посочен кметът на община Севлиево., съответно е отменен мълчалив отказ на кмета на общината и преписката му е върната за произнасяне по заявлението на П.. Изложените факти водят до извод, че производството по делото, приключило с оспореното решение, е протекло без участието на надлежните страни в производството. В настоящата хипотеза е оспорен мълчалив отказ, който жалбоподателят твърди, че е формиран по подадено от него заявление с правно основание чл.32, ал.3 от ЗОСИ, с което е поискал да му бъде разрешено отсичането на над пет броя дървета, находящи се в землището на село Търхово, община Севлиево. Същият сочи, че този мълчалив отказ е формиран с изпращането на заявлението му на директора на Регионалната дирекция по горите- Велико Търново, след като кметът на община Севлиево, при упражняване на правомощията си по чл.32, ал.4 от ЗОСИ е обявил за нищожен отказът на директора на ОП Гори и земи , обективиран в писмо изх. 42/11.04.2023г. и е върнал преписката на директора на общинското предприятие за изпращане по компетентност на РДГ. Съобразно правилото на чл.32, ал.3 от ЗОСИ, разрешение за отсичане и изкореняване на повече от пет броя дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В настоящата хипотеза според наличната на интернет-страницата на община Севлиево структура на администрацията на община Севлиево и информация за предоставяните административни услуги (www.sevlievo.bg), в същата липсва управление Земеделие, а разрешаването на отсичането на повече от 5 броя дървета е възложено на общинското предприятие Гори и земи. Ето защо в конкретната хипотеза следва да се приеме, че правомощията на административния орган по чл.32, ал.3 от ЗОСИ се изпълняват от директора на горецитираното общинско предприятие, което съобразно чл.51 и чл.52, ал.1 от ЗОбС се явява специализирано неправосубектно звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, поради което и на основание §1, т.1 от ДР на АПК, директорът, комуто са възложени правомощията по чл.32, ал.3 от ЗОСИ, той има качеството на административен орган. Според предвиденото в тази норма, отказът да се даде разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в 7-дневен срок от съобщението. Чл.93, ал.3 от АПК също предвижда, че административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината. Ето защо кметът на общината има правомощията на компетентен по-горестоящ административен орган, определени в чл.97 от АПК. В настоящата хипотеза следва да се прецени и обстоятелството, дали се касае за обжалване на акта на по-горестоящия административен орган на основание чл.98, ал.2 от АПК. При обжалването на актовете по административен ред, когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста горестоящ орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В случая с уточнението на жалбата си П. изрично е заявил, че с изпращането на заявлението му на директора на РДГ от директора на ОП Гори и земи по същество е формиран мълчалив отказ за издаване на разрешение по чл.32, ал.3 от ЗОСИ от страна на директора на общинското предприятие. Предвид изложените по-горе мотиви относно компетентността на директора на общинско предприятие Гори и земи да се произнесе по искането за даване на разрешение за отсичане на над пет броя дървета, именно той е следвало да бъде конституиран като страна в производството, а не община Севлиево, чието неправосубектно звено е общинското предприятие Гори и земи. Конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна води до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Отделно от това, съдът е допуснал и друго особено съществено нарушение на процесуалните правила. Въпреки че кметът на общината не е конституиран като страна в производството и не е участвал в него, в постановеното решение именно той е посочен като ответник, прието е, че именно той е формирал и мълчаливия отказ за даване на разрешение за отсичане на дървета и преписката му е върната за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник в производството директора на ОП Гори и земи в община Севлиево. След надлежното конституиране на ответника по делото, с оглед гарантиране правото на участие и защита на страните в процеса, съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието му, след което да прецени налице ли е формиран мълчалив отказ съобразно твърденията в жалбата. В конкретната хипотеза компетентността на органа, който следва да разреши отсичането на дървета в процесния недвижим имот, е обусловена от обстоятелството как следва да се третира процесния имот. Ако площта на този имот е заета от горскодървесна растителност, която отговаря на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за горите, той следва да се третира като горска територия по смисъла на ЗГ и в този случай приложима за почистването му от тази растителност ще бъде процедурата по чл.84 от ЗГ. Ако условията на чл.2, ал.1, т.1 о ЗГ не са налице, имотът следва да се третира като селскостопанска земя по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСИ и компетентен да се произнесе по искането в конкретния случай е директора на ОП "Гори и земи", комуто са възложени правомощията по чл.32, ал.3 от ЗОСИ. В тази връзка, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изясни този въпрос като назначи и изслуша заключение на вещо лице. Предвид недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се следва да се произнася по останалите оплаквания в касационната жалба относно неправилността на решението поради наличието на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.