Решение № 7725 от 18.8.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от Коалиция Продължаваме промяната, представлявана от председателя си А. Василев, чрез процесуалния представител адв. Н. Минчев, срещу Решение 1261 НС от 12.08.2022г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е назначена Районна избирателна комисия /РИК/ в Десети изборен район - Кюстендилски, в състав от 13 членове, за изборите за народни представители на 02 октомври 2022г. В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради необоснованост и в противоречие с целта на закона отменителни основания по чл. 146 т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Излагат се съображения за противоречие на решението на ЦИК с чл. 61 ал. 4 и ал. 5 ИК, тъй като не е определен като председател на РИК предложения от Коалиция Продължаваме промяната кандидат Т. Илиева - Скрипкина, съответстваща на всички изисквания на закона за това, включително притежаваща юридическо образование и опит. Навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на решението от ЦИК, както и нарушения във формата, поради липса на мотивировка, изложени правни и фактически основания, както в самото решение, така и в административната преписка по издаването му. Твърди и че оспореното решение е в противоречие с целта на закона и е издадено при превратно упражняване на власт. Иска се отмяна на оспореното решение на ЦИК, като административната преписка бъде върната на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането и тълкуването на закона. Ответникът Централна избирателна комисия не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения тридневен срок по чл. 58 ал. 1 ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57 ал. 2 от ИК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Като съобрази възраженията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното. С оспореното решение 1261 НС от 12.08.2022г. на ЦИК на основание чл. 57 ал. 1 т. 5 и чл. 60 ал. 6 и 11 във връзка с чл. 61 ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК и решение 1198 НС от 02.08.2022г. на ЦИК, е назначена РИК в Десети район - Кюстендилски, в състав от 13 членове, за изборите за народни представители на 02 октомври 2022г. При постановяване на решението ЦИК е установила, че са спазени изискванията на ИК за провеждане на консултации, като участвалите партии и коалиции са направили предложения за състава на РИК с представени изискуеми документи по чл. 60 ал. 3 ИК. При проведените консултации не е постигнато съгласие между участниците по отношение на състава и ръководството на РИК в Десети район Кюстендилски. В тази връзка ЦИК е съобразила протокол от 06.08.2022г. за проведени консултации за състава на РИК в десети район - Кюстендилски, както и постъпилото писмо с вх. НС 05 16/3 от 06.08.2022г. на ЦИК от областния управител на област Кюстендил. В изпълнение на правомощията си по чл. 60 ал. 11 ИК ЦИК е издала оспореното в това производство решение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорваното решение е взето от компетентен административен орган съгласно чл. 57 ал. 1 т. 5 и чл. 60 ал. 11 от ИК, при спазване на изискванията за кворум по чл. 53 ал. 3 ИК и изискванията за формиране на решение по чл. 53 ал. 4 ИК. Оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби, като не са допуснати нарушения на закона, твърдяни в жалбата по следващите съображения. Съгласно чл. 59 ал. 1 т. 1 от ИК Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори за народни представители - за всеки многомандатен изборен район с изключение на многомандатния изборен район извън страната, като назначаването им става след консултация при областния управител. Условията и редът за провеждането на консултациите са регламентирани в чл. 60 от ИК. Съгласно ал. 2 на чл. 60 ИК в консултациите участват парламентарно представените партии и коалиции, като в тях може да участват и други партии и коалиции. При консултациите партиите и коалициите представят съгласно чл. 60, ал. 3, т. 1 писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага, както и декларации за съгласие на лицата да бъдат предложени и декларации от лицата по чл. 65, ал. 3. Представят и другите изискващи се документи по чл. 60 ал. 3 т. 2 и 3. Не е спорно между страните, че тези условия са изпълнени. Когато е постигнато съгласие съобразно чл. 60 ал. 7 ИК областният управител представя в ЦИК писмено предложение за състав на РИК, ведно с изискващите се по разпоредбата документи. В случаите когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, според чл. 60 ал. 6 ИК областният управител не по-късно от 55 дни преди изборния ден изпраща на ЦИК документите по чл. 60 ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК. В тези случаи чл. 60 ал. 11 ИК дава правомощие на ЦИК да назначи районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. В настоящия случай са спазени законово регламентираните условия и ред при назначаването на РИК в Десети изборен район Кюстендилски за изборите на 02 октомври 2022г. за народни представители, тъй като от доказателствата безспорно се установява, че са проведени консултации при областния управител на област Кюстендил, като в тях са били поканени да участват партиите и коалициите по чл. 60, ал. 2 от ИК, които са представили писмени предложения за състав на РИК - Кюстендилски. При консултациите обаче не е постигнато съгласие за членовете на РИК, поради което Областният управител на област Кюстендил в законовия срок е изпратил съответно писмо с документите по чл. 60 ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК на ЦИК. Въз основа на така събраните доказателства в преписката е постановено оспореното решение, с което като председател на РИК е назначен В. Механджийски, предложен от коалиция ГЕРБ СДС, а за секретар Т. Илиева - Скрипкина, предложена от Коалиция Продължаваме промяната. При гласуването са присъствали 14 членове от ЦИК, като за постановеното решение с положителен глас - "за" - са гласували 13 от присъствалите членове на ЦИК, а против е гласувал един член на ЦИК. Основният спорен по делото въпрос е дали при постановяване на оспореното решение ЦИК правилно е определила за председател на РИК предложения от коалиция ГЕРБ СДС кандидат, а не предложения от Коалиция Продължаваме промяната такъв. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с оспорваното решение неправилно за председател на РИК е назначено предложеното лице от Коалиция "ГЕРБ - СДС". Принципът залегнал в ИК е, че назначаването на РИК става въз основа на постигнато съгласие от консултации при областния управител, а при липса на такова и по изключение - от ЦИК при спазване на законовите изисквания. В случая тези законови изисквания са спазени. Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на чл. 61 ал. 4 и 5 ИК. Чл. 61 ал. 4 ИК дава право на парламентарно представените партии и коалиции да предлагат членове на РИК, включително председател, заместник-председатели и секретар, като са разписани съответния брой лица, които да участват в РИК в зависимост от мандатите за съответния район. В случая жалбоподателят е упражнил и не е възпрепятстван в упражняване на правото му да предложи членове на РИК, включително за председател. Съгласно чл. 61 ал. 5 ИК При назначаването на членовете по ал. 4, включително председател, заместник-председатели и секретар, се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, но не по-малко от един член от всяка парламентарно представена партия или коалиция. Видно от цитираната разпоредба целта на закона е запазването на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в съставя на цялата РИК, а не само относно ръководните органи на РИК. Това тълкуване се потвърждава от вметнатото подчинено изречение включително председател, заместник председатели и секретар, които са членове на РИК и на общо основание. Разпоредбата не предвижда запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в ръководните органи на РИК, а напротив запазването на това съотношение относно състава на цялата РИК. В случая това съотношение е спазено. Не е налице законово изискване председателят на РИК да е от партия или коалиция с най голямо парламентарно представителство на предходни избори. Да се приеме обратно тълкуване би означавало съответно всички председатели на РИК да бъдат определени от партия или коалиция, получила най много гласове на преходни избори, което от своя страна би довело до нарушаване на приетия в чл. 61 принцип за запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции и да се даде превес в ръководните органи на една такава. Спазено в конкретния случай е и единственото заложено законово изискване относно членовете на ръководните органи на РИК, а именно това на чл. 61 ал. 3 ИК, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в районната избирателна комисия, както и че председателят, заместник-председателят и секретарят не могат също да бъдат от една и съща партия или коалиция. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за това, че при назначаване на председателя на РИК Кюстендил с оспореното решение е допуснато нарушение, тъй като лицето, определено за председател няма юридическо образование, а предложеният от коалиция Продължаваме промяната е юрист по образование. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 65 ал. 2 ИК според която Членовете на районната избирателна комисия е препоръчително да са юристи е диспозитивна, а не императивна. Единственото императивно изискване относно членовете на РИК е залегнало в чл. 65 ал. 1 ИК, а именно, че За членове на районна избирателна комисия се назначават лица с висше образование, които имат право да гласуват в съответния вид избор и владеят български език, което изискване относно определения за председател на РИК Кюстендил е спазено, видно от представените по делото документи. Препоръчителното е назначаване за членове на РИК на юристи, но това условие не е задължително и е предоставено в рамките на преценката на административния орган. Най накрая следва да се посочи, че такова условие за ръководните органи не е предвидено въобще. Неоснователни са наведените възражения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при постановяване на оспореното решение. Неоснователно е възражението, че ЦИК не е изпълнила задължението си по чл. 54 ал. 3 ИК да публикува на интернет страницата си видеозапис /архив/ от проведеното заседание. От направена справка на сайта на ЦИК, секция заседания Online, архив, на дата 12.08.2022г. са публикувани записи от заседанията на комисията по проекти на решения относно назначаване на РИК. Същото се отнася и за твърдяното нарушение на чл. 54 ал. 2 ИК, тъй като при направена проверка се установи, че стенографският протокол от заседанието на комисията от 12.08.2022г. е публикуван на страницата на ЦИК. Дори да се приеме, че публикуването не е станало незабавно, то това нарушение не е от категорията на съществените, което би се отразило на законосъобразността на решението, тъй като не води до различен резултат с оглед решението на ЦИК. Само съществените нарушения на административно производствените правила са основание за незаконосъобразност, съответно отмяна на административен акт, каквито в настоящия случай не се установяват. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения във формата на административния акт и в частност за нарушение на чл. 59 ал. 2 АПК, поради немотивираност на същия. Напротив оспореното решение съдържа правни основания за издаването му, съответни на посочените в него фактически основания за това. Мотивите за издаването му се съдържат и в представената по делото административна преписка, като съобразно ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, мотивите могат да се съдържат и в административната преписка, което в случая е налице. За пълнота следва да се посочи, че законодателят не е вменил в задължение на ЦИК да мотивира избора на едно предложено лице пред друго за председател, заместник председател или секретар на РИК. Задължението на ЦИК е за съблюдаване на запазване на съотношението на парламентарно представените партии и коалиции при определяне на броя на членовете на РИК като цяло, което изискване е спазено. Най накрая оспореното решение не е в противоречие и с целта на закона, нито се установява превратно упражняване на власт от ЦИК. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия или коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав, съответно в ръководните органи да не бъдат лица от една и съща партия или коалиция. В случая видно от назначените с оспорваното решение членове на РИК - Кюстендил и на ръководния й състав, тази цел е спазена, поради което ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Съгласно чл. 145 ал. 1 АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, е само за законосъобразност. След като оспорваното решение на ЦИК не противоречи на законова разпоредба, то не е незаконосъобразно. В случая оспореното решение е издадено и в обхвата на предоставената оперативна самостоятелност на ЦИК, който е действал в рамките на предоставените му правомощия от чл. 60 ал. 11 ИК. В тази връзка по аргумент от чл. 169 ал. 1 АПК при проверката на административният акт съдът установи, че административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и е спазил изискванията за законосъобразност на административния акт. Предвид на гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна, при постановяване на решението не са допуснати нарушения на закона, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.