Решение № 3957 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2021 г.

Решение № 3957 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 - 228 и по реда на чл. 229 – 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. срещу Решение № 8998/03.08.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), Тричленен състав постановено по административно дело № 12119/2020 г. С обжалваното решение е: оставена без разглеждане жалбата на Р. С. против Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство и е прекратено съдебното производство в тази му част; отхвърлена жалбата на Р. С. срещу Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. В касационната жалба са изложени съображения относно неправилността на решението, както в частта му, с която се оставя без разглеждане жалбата на Р. С. срещу Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (Наредба № 6 от 20.02.2008 г.) – в тази част жалбата има характер на частна жалба, така и в частта, с която се отхвърля жалбата на Р. С. срещу Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г.). Касационният жалбоподател излага съображения, че неправилно със съдебен акт наименуван решение, жалбата му в една част е оставена без разглеждане и съответно в тази част решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението. Подробно излага доводите си, че съдът неправилно е оставил жалбата му срещу Наредба № 6 от 20.02.2008 г. без разглеждане. Същите се свеждат до това, че в Решение № 2266/12.02.2020 г. на ВАС постановено по адм. дело № 5355/2019 г. не са били обсъдени неговите възражения за нищожност на Наредба № 6 от 20.02.2008 г., поради което неправилно е прието в обжалваното решение, че няма правен интерес от оспорването на тази наредба. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на съда, с които се отхвърля жалбата му срещу Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Изложените доводи могат да се определят като такива за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 1, предл. първо АПК – нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че органът не е излязъл извън рамките на законово установения предмет, че по делото липсват доказателства за приемане, съответно издаване на подзаконовия нормативен акт, а само удостоверение за това, издадено от министъра на правосъдието, че неправилно е приложен чл. 130, ал. 2 и чл. 156 АПК, като в тази връзка не били обсъдени многобройните му аргументи с цитати от закона, кодекса и съдебна практика. Моли решението, в частта с която се оставя без разглеждане жалбата му срещу Наредба № 6 от 20.02.2008 г. и в частта, с която се отхвърля жалбата му срещу Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. да бъде обявено за нищожно/недопустимо, алтернативно за неправилно и да бъде обезсилено/отменено. Представя допълнение към касационната жалба, в което е направено искане съдът да формулира необходимост от отправяне на преюдициално запитване, по подобие на това по дело № 3330/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и да отправи собствено преюдициално запитване, което да може да бъде присъединено към дело С-289/2021 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Възразява настоящото дело да бъде спряно до постановяване на решение по дело С-289/2021 г. на СЕС. Представя писмени бележки, в които е заявил претенция за разноски по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Министърът на правосъдието оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Борисова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството по адм. дело № 12119/2020 г. е образувано по жалба на Р. С. срещу Наредба № Н-2/18.02.2020 г., издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ бр. 15/21.02.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. и срещу Наредба № 6 от 20.02.2008 г. . Решаващият съд е приел, че жалбата на Р. С. срещу Наредба № 6 от 20.02.2008 г. е недопустима, тъй като е констатирал, че Р. С. няма правен интерес от оспорването й. За този си извод е посочил, че с Решение № 2266/12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 5355/2019 г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение № 1181/29.01.2021 г., постановено по адм. дело № 6601/2020 г. на ВАС, Петчленен състав, Наредба № 6 от 20.02.2008 г. е отменена, като съдът изрично е разгледал възражението за нищожност и е приел, че актът не е нищожен, а е незаконосъобразен. Посочил е, че повторна съдебна проверка е недопустима и отмяната на акта води и до липса на правен интерес за г-н Р. С. да обжалва Наредба № 6/2008 г. Поради това е приел, че жалбата в тази си част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че касационната жалба, с характер на частна жалба, на г-н Р. С. срещу Решение № 8998/03.08.2021 г. на ВАС, Тричленен състав постановено по адм. дело № 12119/2020 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. Симеонов против Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство и е прекратено съдебното производство в тази му част, е: На първо място нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса от 30 лв. за разглеждането й. С Разпореждане по вх. № 12747 от 10.09.2021 г., председателят на Седмо отделение на ВАС, който съобразно чл. 213а, ал. 1, вр. ал. 8, вр. чл. 231 АПК упражнява правомощията по чл. 213а, ал. 1, 2 и 4, вр. чл. 231 АПК е дал изрични указания за внасяне на държавна такса в размер на 30, 00 лв. за производството по касационната жалба, която е с характер на частна жалба. Съобщение за дадените указания е връчено на г-н С. на 18.10.2021 г. С молба от 25.10.2021 г. г-н С. е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 70, 00 лв. за разглеждане на касационната му жалба, като е изложил съображения, че не дължи държавна такса в размер на 30, 00 лв. Настоящият петчленен състав намира, че държавна такса в размер на 30 лв. е дължима за разглеждане на частната жалба на г-н С., предвид разпоредбата на чл. 235а и чл. 213, т. 3, вр. чл. 231 АПК. Обжалваният съдебен акт е с два отделни диспозитива, като с първият е оставена без разглеждане жалбата на Р. С. срещу Наредба № 6 от 20.02.2008 г. В тази част решението е с характер на определение, подлежи на самостоятелно обжалване и за разглеждане на жалбата се дължи държавна такса. При невнасянето на такава настъпват последиците на чл. 213а, ал. 1 вр. чл. 231 АПК. На второ място процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Съдът изрично е посочил, че решението, в частта му, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Не е процесуално нарушение произнасянето на съда по жалбата на г-н С. срещу Наредба № 6 от 20.02.2008 г. с решение независимо, че тя се оставя без разглеждане. Съдът е разгледал жалбата и се е произнесъл по очертания с нея предмет – жалба срещу два подзаконови нормативни акта, като по отношение на всеки от тях е налице произнасяне. Съобщение за постановения съдебен акт е връчено лично на г-н С. на 25.08.2021 г. В съобщението изрично е отбелязан срокът за обжалване на решението, в частта му с характер на определение – 7-дневен от получаване на съобщението. Касационната жалба, която е с характер на частна жалба, срещу решението, което е с характер на определение, е подадена на 08.09.2021 г., след изтичане на срока за обжалване. Последният е изтекъл на 01.09.2021 г., сряда, работен ден. На основание чл. 215, т. 3 вр. чл. 236 АПК касационната жалба, с характер на частна жалба, на г-н Р. С. срещу Решение № 8998/03.08.2021 г. на ВАС, Тричленен състав постановено по адм. дело № 12119/2020 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. С. против Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство и е прекратено съдебното производство в тази му част следва да се остави без разглеждане. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че касационната жалба на Р. С. срещу Решение № 8998/03.08.2021 г. на ВАС, Тричленен състав постановено по адм. дело № 12119/2020 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. С. срещу Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По отношение жалбата на Р. С. срещу Наредба № Н-2/18.02.2020 г., решаващият съд е приел, че тя е процесуално допустима – подадена от надлежна страна и в срок, но по същество неоснователна. За да достигне до този извод съдът след като е установил относимите за спора факти, които не се оспорват от касационния жалбоподател, е приел, че Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 425, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Предметът на наредбата е съответен на законовата делегация – тя има за предмет определяне на образците на заповед за изпълнение, на заявление за издаване на заповед за изпълнение и на други книжа във връзка със заповедното производство. След проверка на съдържанието на разпоредбите на Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. е приел, че органът не е излязъл извън рамките на законово установения предмет на нормативния административен акт. За неоснователен е приел наведения в писмената защита на жалбоподателя довод за нищожност на акта, като издаден в противоречие с чл. 130 и чл. 156 АПК. В тази връзка е изложил съображения, че нарушението на чл. 130, ал. 2 АПК има отношение към незаконосъобразността на оспорения акт, а не към неговата нищожност. Разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК не обосновава отмяна на оспорения акт, тъй като в конкретния случай тя е неприложима. Посочил е, че издателят на административния акт може да предприеме процесуални действия по приемане на нов акт, дори при наличието на висящ съдебен спор, касаещ стария такъв, като новият акт също подлежи на оспорване по предвидения за това ред. Приел е, че оспорената Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. е приета в исканата от закона писмена форма и съдържа изискуемите от Глава трета "Строеж на нормативните актове" на Указ № 883 реквизити. Налице са и мотиви за издаването на нормативния акт – в доклада на министъра на правосъдието, с което е спазено изискването на чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Посочил е, че не е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, предвид чл. 10 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г., независимо, че в доклада на министъра на правосъдието е посочено, че предложения проект не е пряко свързан с правото на Европейския съюз (ЕС), а се издава по прилагане на отделни разпоредби на ГПК, поради което не е извършван анализ за съответствие с правото на ЕС. Липсата на констатация в мотивите към проекта на подзаконовия нормативен акт, че не се въвеждат норми на правото на ЕС, е приел, че не обосновава липсва на анализ, тъй като такъв де факто се съдържа в проекта за нормативния акт, чрез изрично предвиденото в него препращане към съответния регламент. Приел е, че е спазена процедурата по приемане на нормативните административни актове. Липсата на доказателства, че към проекта е приложена предварителна оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА е приел, че не е нарушение – преценката за извършване на цялостна предварителна оценка е предоставена на съставителя на акта, т. е. не е налице задължително извършване на такава оценка, за да бъде тя условие за законосъобразност на наредбата. Приел е, че не е допуснато нарушение на чл. 78 АПК, респ. чл. 34 и сл. ЗНА. В тази връзка е посочил, че наредбата е била удостоверена от издателят й и е обнародвана в "Държавен вестник". Приел е, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Подзаконовият нормативен акт е издаден на основание чл. 425, ал. 1 ГПК и има за цел да подпомогне издаване на заповед за незабавно изпълнение чрез унифициране на заявленията, които следва да се подадат. Съобразени са образците за подаване на заявления и на заповедите за изпълнение с тези приложени към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (Регламент (ЕО) № 1896/2006). Образците посочени в съответните приложения по съдържание отговарят на разпоредбите на чл. 412 ГПК. Решението е правилно по следните съображения. Фактическите установявания на съда кореспондират на събраните по делото доказателства. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че оспорената наредба е издадена от компетентен орган, в предвидената форма Правилно е приел, че при издаване на наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразно чл. 77 АПК и чл. 26 и следващи ЗНА. Такива не са допуснати и при издаването на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Спазени са изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. С оглед издателя на подзаконовия нормативен акт и по аргумент от чл. 20, ал. 2 ЗНА не е било необходимо извършването на частична предварителна оценка на въздействието. Правилно решаващият съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗНА и предвид характера на акта и приемащият го орган, не е налице задължение за извършване на цялостна предварителна оценка, чието извършване да е условие за законосъобразност на наредбата. Спазено е и изискването на чл. 28 ЗНА. Докладът към проекта на нормативния акт отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА, както правилно е приел решаващият съд. Докладът съдържа съображения относно причините, които са наложили приемането на наредбата, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането. Проектът не е пряко свързан с правото на ЕС, доколкото наредбата се издава по прилагането на отделни разпоредби на ГПК – чл. 425, ал. 1 ГПК. Чл. 10 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. директно препраща към образците на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане за издаване на Европейска заповед за плащане и другите книжа, свързани с нея. Разпоредбите на регламента не дерогират процедурите по принудителното изпълнение, предвидени в националното законодателство, а Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. е издадена по прилагане на националното законодателство във връзка с принудителното изпълнение. Изискванията на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори са съобразени с измененията на ГПК обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019 г. и за наличието на неравноправни клаузи в договорите съдът следи по силата на чл. 411 ГПК. Правилни са изводите на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон, както и че същата е издадена в съответствие със законовата делегация. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че органът не е излязъл извън рамките на законово установения предмет. Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. е издадена предвид законовата делегация на чл. 425, ал. 1 ГПК съгласно който министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство. С процесната наредба, видно от посоченото в чл. 1 от същата, се определят образците на заповед за изпълнение, на заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Наредбата регламентира образците на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по чл. 417 ГПК – по два вида образци на заповеди - за изпълнение на парично задължение и за изпълнение на задължение за предаване на вещи – чл. 2 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Съответно предвижда образец на писмено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – чл. 3, образец на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при уважаване на искането по чл. 3 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г., съответно за парично задължение или за предаване на движими вещи – чл. 4 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Предвиден е образец на писмено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – чл. 5 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г., образци на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – за парично задължение и за предаване на вещ – чл. 6 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Предвидени са и образците на писмено възражение, което може да бъде подадено от длъжника, в съответствие с чл. 414, чл. 414а ГПК – чл. 7, чл. 8 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Правилна е преценката на решаващия съд, че образците на заповедта за изпълнение отговарят на разпоредбата на чл. 412 ГПК. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че наредбата определя какви процесуални действия трябва да извърши съдът при получаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение. Правилно решаващият съд е посочил, че какво следва да извърши съдът при получаване на такова заявление е уредено в ГПК. С процесната наредба са утвърдени образците на заповед за изпълнение, на заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, вкл. възражение по чл. 414 и чл. 414а ГПК. Процесуалните действия на съда, след получаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са предмет на Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Преди да издаде заповедта за изпълнение съдията, въз основа на заявление по чл. 410 ГПК и приложените към него доказателства, съобразно чл. 410, ал. 2 и 3 ГПК, извършва преценка за наличието на основанията по чл. 411, ал. 2 ГПК и при липсата им издава заповед за изпълнение. Задължението за извършване на тази преценка произтича от цитираните разпоредби на ГПК, а не от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че наредбата изисквала съдът да извърши преценката си само въз основа на доказателствата представени от заявителя. Документите, които се прилагат към искането за издаване на заповед за изпълнение и въз основа на които се извършва преценката на съда за издаването на заповед за изпълнение, са посочени в ГПК, а не в оспорваната наредба. Гражданско процесуалния кодекс задължава съда да извърши проверката по 411, ал. 2 ГПК. В образците на заповедите за изпълнение – приложение № 2 и приложение № 3 е предвиден текст, че "Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда. " Изискване за такова предупреждение е налице и при издаване на европейска заповед за плащане – чл. 12, параграф 4, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. Издаването на заповед за изпълнение само въз основа на документите предоставени от кредитора е реципрочно на правото на длъжника/ответника да не обосновава своето възражение, освен в случаите по чл. 414а – чл. 414, ал. 1 ГПК. Наличието на цитираното по-горе указание не води до незаконосъобразност на оспорваната наредба, защото то не отменя задължението на съда по чл. 411, ал. 2 ГПК. Подаването на възражение влече последиците по чл. 415 и чл. 420 ГПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е отчел, че е допуснато нарушение на чл. 78 АПК, тъй като по делото липсвал акт за приемането на Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. от нейния издател, както и че писмото, с което е изпратена наредбата за обнародване в Държавен вестник не било подписано. В чл. 78, ал. 1 ЗНА е предвидено, че текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват: 1. при постановление на Министерския съвет - от министър-председателя; 2. при другите нормативни административни актове - от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен - от неговия председател. Удостоверяването, съгласно чл. 35 ЗНА се извършва върху документа, който съдържа текста на нормативния акт, непосредствено след текста. По делото е представен удостоверен от министъра на правосъдието по предвидения в чл. 35 ЗНА текст на Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. Представено е и писмо изх. № 11-00-31/18 от 18.02.2020 г., подписано от министъра на правосъдието за обнародване на процесната наредба, съгласно изискването на чл. 39 ЗНА. Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 130, ал. 2 и чл. 156 АПК. Висящността на съдебно производство по оспорване на нормативен акт не е пречка за издаването на нов нормативен акт уреждащ същата материя. Мотивите на решаващия съд са правилни. По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. С. срещу Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство е правилно и следва да се остави в сила. В касационната жалба при условията на алтернативност - ако постановения по настоящото дело акт, относно обжалването на решението по адм. дело № 12119/2020 г., която е с характер на определение, не е в полза на г-н С., същият е посочил, че предявява иск срещу Върховния административен съд за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, включително но не само, за нарушаване на правото му на справедлив съдебен процес и на ефективни средства за съдебна защита. За предявяването на такъв иск е предвиден специален ред. Доколкото заявлението за предявяването на иск е бланкетно и неконкретизирано, настоящият състав не дължи произнасяне по него. В допълнение към касационната жалба, г-н С. е направил искане съдът да формулира необходимост от отправяне на преюдициално запитване, по подобие на това по дело № 3330/2020 г. по описа на АССГ и да отправи собствено преюдициално запитване, което да може да бъде присъединено към дело С-289/2021 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Възразява настоящото дело да бъде спряно до постановяване на решение по дело С-289/2021 г. на СЕС. Настоящият петчленен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК. Искането за отправяне на преюдициално запитване е неконкретизирано. Не е налице необходимост от отправяне на такова запитване. Въпросите по които е образувано дело С-289/2021 на СЕС са неотносими към настоящото дело, поради което няма необходимост от формулиране на преюдициално запитване, което да бъде присъединено към дело С-289/2021 на СЕС. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК.