Определение № 426 от 07.04.2011 г. на ВКС по д. № 1694/2010 г.
ВКС07.04.2011
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №1069/10 г. от 19.07.10 г. Указва на касатора Д. В. да внесе в седмичен срок 72 лв. д.т. за разглеждане на жалбата и представи вносен документ, като при неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната. След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в о.з. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас/ОС/ по гр.д. №1069/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен до размер на 100 лв. / от претендираните 200/ искът на В. В. срещу касатора за издръжка, на осн. чл.144 от СК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускането й касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос от предмета на спора – дължи ли се и може ли да се присъди на ищцата - като пълнолетна, 20 годишна дъщеря на ответника, учеща се редовно във висше учебно заведание - претендираната издръжка, при данни, въз основа на които в сходни случаи е прието, че съставлява особено затруднение за родителя, е решен в противоречие с постановените в тези случаи окончателни решения на ВКС и съдилищата, приложени към делото. По настоящото дело въззивният съд е приел, че даването на издръжка от 100 лв. на пълнолетното дете не съставлява особено затруднение за касатора – ответник по иска / род. 1957 г./. Той е здрав,трудоспособен и работи по два трудови договора с общо възнаграждение от 450 лв.; има още едно малолетно – 10 годишно дете, на което е осъден да плаща 80 лв. месечна издръжка и е поел разходи за обучението му от 1050 лв. Касаторът живее в общежитие и плаща 120 лв. месечен наем. От друга страна, липсват данни ищцата да има имущество и доходи, от които да се издържа, докато учи. Майка й получава месечно възнаграждение от около 700 лв. Изводите на ОС по предпоставките за уважаване на иска противоречат на формираните в други случаи при сходни фактически обстоятелства, по иск със същото пр. основание. Там при установени невисоки доходи на родителя-ответник, разходи за квартира и безусловно задължение за издръжка към друго малолетно дете е прието, че предимство има последното. При преценката дали издръжката по чл.144 от СК съставлява особено затруднение за родителя и евентуално – за размера й, материалните възможности на родителя и нуждата на пълнолетното дете следва да се съизмерят така, че давайки я родителят да може да посреща и личните си нужди, според средния социален стандарт /Р №24/09 г. по гр.д. №331/08 г. на ОС Разград, Р от 17.11.04 г. по гр.д. №419/04 г. на ОС Велико Търново, №179/96 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., №226а/93 г. на ВКС, ІІ- ро г.о./. Поради изложеното касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.