Определение № 472 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 137/2009 г.

Образувано е по частна жалба на Г. З. и В. З.,чрез пълномощникът им адв.В.И. против решение № 739 от 17.12.2008 год. по в.гр.д.№ 511/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд ,в частта,с която е прекратено производството по гр.д.№ 626/2001 год. по описа на Пещерския районен съд и е върната исковата молба ,поради неотстраняване на нередовностите.Излагат доводи за неправилност на обжалваното определение,като твърдят,че делото е оставяно многократно без движение и имотът е индивидуализиран обстоятелствено,съобразно указанията на ВКС в отменителното му решение № 796/23.05.2008 год. по гр.д.№ 3679/07 год.Искат отмяна на определението. Ответниците по частната жалба – Д. З.,И. Д. и А. А.,чрез пълномощникът им адв.И.Ц. оспорват жалбата като недопустима и молят да бъде оставена без разглеждане,тъй като не отговаря на изискванията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Ответникът Г. Д. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о., констатира,че постановеният акт,с който се е произнесъл въззивният съд е решението по чл.209 ГПК и представлява единен акт в двете му части,както по обезсилване на първоинстанционното решение,така и в прекратителната му част.Това решение подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба,която следва да отговаря на изискванията по чл.284 ГПК с обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване.Проверката на редовността за допустимост на касационната жалба е в правомощията на въззивния съд,поради което производството следва да се прекрати и делото да се върне на въззивния съд за изпълнение изискванията на чл.285 ал.1 ГПК във вр.чл.284 ГПК. По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.