Определение № 809 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7098/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. В., приподписана от адвокат Ч. Н. срещу определение № 254 от 9.10.2013 г. по гр.д. № 4781/2013 г. на Върховния касационен съд, І г.о. с което на основание чл.280, ал.2 ГПК, е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 51247 от 29.04.2013 г., подадена от В. Т. В. срещу решение от 21.02.2013 г. по гр.д. № 17077/2012 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й действаща до 21.12.2010 г. Искането е определението да се отмени и делото се върне на състава на І г.о. на ВКС за постановяване на определение по чл.288 ГПК. В писмения отговор на касационната жалба ответницата К. А. В. чрез пълномощника си адвокат М. Ц. изразява становище, че частната жалба е неоснователна, тъй като в случая намира приложения разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в действащата й редакция. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд, предмет на подадената от В. касационна жалба е постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС. За да остави без разглеждане, като процесуално недопустима касационната жалба Върховният касационен съд, състав на І г.о. е приел, че цената на иска определена по реда на чл.55, ал.1, б.” а” ГПК /отм./ е под 5000 лв. и съгласно чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до този размер не подлежат на касационен контрол. Изложил е съображения, че производството не е висящо по см. на § 25 от ПЗР на З., тъй като жалбата е постъпила след 21.12.2010 г. Определението е правилно. В. решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Новото правило на чл.280, ал.2 ГПК касае само касационното производство и се прилага само за него. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на З. /обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 27.05.2013 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила. Цената на иска се определя към момента на предявяването му, като в случая правилно е определена по правилото на чл.55, ал.1, б.” а” ГПК /отм./, тъй като исковата молба е заведена на 29.02.2009 г.- при действието на отменения ГПК и тя е 1/4 от данъчната оценка при спорове за собственост. От данните по делото е видно, че цената на иска е под 5000 лв., поради което, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, като правилно е прието от състава на І г.о. на ВКС. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение ще следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение