Определение № 147 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1417/2015 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на д-р Е. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 26.06.2014 г. по в.гр.д.№528/2014 г. на ОС Русе, с което е признато за установено, че дължи на [фирма] сумата от 1 355.56 лв. главница по договор за банков кредит от 28.11.2008 г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 261.14 лв., просрочена лихва за периода 21.08.2012. – 10.07.2013 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4350/2013 г. на РС Русе. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.,1 т.1 от ГПК, като се излагат съображения, че след влизане в сила на решението на въззивната инстанция, молителката се е снабдила с нови доказателства от съществено значение за спора – писмо изх.№29-07-353/10.02.2015 г. и изх.№29-07-399/19.02.2015 г. издадени от Р. Р. по нейна молба и приложените към тях писма изх.№184/30.12.2008 г. и изх.№196/01.06.2009 г. на [фирма], от които се установява, че в Р. Р. не е постъпвало искане от [фирма] за превеждане на суми по някой от договорите на д-р Г. с Р. Р. и последната не е разполагала със сметка, предоставена от [фирма] за разплащане, по която да превежда сумите, дължими към практиката на д-р Г.. Ответната страна [фирма] поддържа, че изцяло във възможностите на молителката е било в хода на съдебния процес, развил се пред две инстанции, да се снабди с всички документи, намиращи се в Р. Р., а непредставянето им в хода на делото се дължи на липсата на полагане на нормално дължимата грижа от страна на молителката, като същевременно навежда доводи и за неоснователност на молбата за отмяна и иска присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Навеждането на някое от изчерпателно посочените в закона основания за отмяна на влезли в сила съдебни актове, е ограничено със срокове, регламентирани в разпоредбата на чл.305 от ГПК. Така съгласно ал.1, т.1 от визираната норма, молбата за отмяна в случаите по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая молителката твърди, а и се установява, че същата в качеството й на [фирма] е била страна по договори №18-0315/05.02.2008 г. и по договор №18035/04.03.2009 г., сключени с Р. Р., от което следва извод, че е знаела, че дължимите й от страна на Р. суми по договорите, следва да се превеждат по посочените в тях банкови сметки. В този смисъл и при полагане на дължимата от нея грижа молителката би могла да узнае факта, че дължимите й от Р. суми продължават да се превеждат по посочените в договорите сметки и че Р. Р. не е разполагала със сметка, предоставена от [фирма] за разплащане, съответно би могла да се снабди с доказателства установяващи тези факти и то още към получаване на препис от исковата молба по делото – на 26.11.2013 г. Ето защо и тъй като молителката не сочи каквито и да е било конкретни обстоятелства, поради наличието на които не е направила това в хода на производството, следва да се приеме, че срокът по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК е започнал да тече от 26.11.2013 г. и към момента на подаване на молбата за отмяна на 27.03.2015 г. е бил изтекъл. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата, поради което последната следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изхода на делото, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата – [фирма], сумата от 300 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение