Определение № 11184 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Аква Конструкт Груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, с управител А. Атанасов, подадена против определение № 935 от 12.09.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-728/2024 г. Частният жалбоподател оспорва извода на КЗК за немотивираност на неговото особено искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", като твърди, че в закона не се съдържа такова изискване. Счита, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съвкупността от наличните доказателства по преписката за допуснати нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура, както и интереса на обществото, на жалбоподателя и на потенциалните участници в процедурата, изисква да се издаде един законосъобразен акт. Изразява становище, че възможните последици от налагането на претендираната временна мярка няма да увредят тези интереси, а ползите от налагането на мярката ще превишат отрицателните последици за всички интереси. Заявява, че в случая следва да се отчете принципът на чл. 1 ЗОП, който изисква да се осигури ефективност на разходването на публични средства. Претендира отмяна на обжалваното определение, като неправилно постановено. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - управителят на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, оспорва частната жалба с писмено становище, представено по реда на чл. 232 АПК, с което пледира за оставяне в сила обжалвания акт на Комисията и за отхвърляне жалбата на "Аква Конструкт Груп" ЕООД, като неоснователна, защото налагането на временна мярка "спиране" на процедурата в случая би имало значителни негативни последици за обществото, отколкото ползи за жалбоподателя, а и произнасянето по особеното искане за налагане на временна мярка не обвързва КЗК при решаване правния спор по същество. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "Аква Конструкт Груп" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 935 от 12.09.2024 г. е оставено без уважение искането на "Аква Конструкт Груп" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за вътрешна водопроводна и канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково с 2 обособени позиции", открита с решение № F537105 от 12.07.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00440-2024-0010. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че в предявената жалба не се съдържат конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, като е посочено само, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието както на жалбоподателя, така и на други потенциални участници, поради заложените условия. С оглед на това Комисията е счела, че изложените аргументи от оспорващото дружество не са достатъчни, за да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Във връзка с основния довод на жалбоподателя за спиране на възлагателната процедура, а именно: провеждането на една законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка и относно доводите за допуснати нарушения на ЗОП, КЗК е преценила, че на този етап от производството органът по преразглеждането не следва да обсъжда и да се произнася дали има извършени такива, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество, поради което, не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата ще накърни интересите на жалбоподателя, възложителя или на обществото като цяло. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото КЗК точно е констатирала, че е сезирана с жалба на "Аква Конструкт Груп" ЕООД срещу решение № F537105 от 12.07.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково за откриване на процедура с гореописания предмет. Във визираната жалба се съдържа особено искане, с което жалбоподателят претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на процесната обществена поръчка. По това искане Комисията правилно е установила, че същото е общо формулирано, бланкетно и не е подкрепено с никакви доказателства. В частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство е релевирано твърдение, че липсва нормативно изискване за мотивиране на искането за налагане на претендираната временна мярка. Съдът не възприема това становище, защото за да може КЗК да вземе обосновано решение по направеното искане, следва да съобрази, както становището на възложителя, така и на жалбоподателя. С оглед на това оспорващото дружество следва да изложи конкретни и относими доводи и съображения в подкрепа на искането си, които да могат да бъдат разгледани от страна на органа по преразглеждането при постановяване на акта си. В конкретната хипотеза обаче аргументите на жалбоподателя са свързани единствено с твърденията му за допуснати тежки нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура и при издаване на атакувания акт на възложителя. В случая КЗК се е позовала на нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, по силата на която жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". В мотивите на обжалваното определение правилно е отразено, че според чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно ал. 3 от чл. 204 ЗОП, К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. Комисията правилно е съобразила, че оспорващият, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, налагащи спиране на процедурата, което представлява отклонение от общия принцип, че оспорването срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Съдът намира, че КЗК е извела верен и обоснован извод, че изложените в жалбата аргументи не са достатъчни, за да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето на КЗК по основателността на релевираните от жалбоподателя оплаквания за нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура. Освен това следва да се има предвид, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване принципа, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме становището на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. Съдът счита за правилни изводите на Комисията, че с възлагането и изпълнението на процесната обществена поръчка се цели изпълнение на специфичния предмет на обществената поръчка, който включва инженеринг - проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване, за вътрешна водопроводна и канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води, които дейности имат пряко отношение към опазване здравето на неограничен кръг лица, ползващи ВИК услугите на територията на община Хасково. Ето защо в случая следва да се приеме, че своевременното продължаване на възлагателната процедура е в интерес на обществото като цяло, на възложителя и на всички потребители на гореописаните ВИК дейности. Съдът споделя становището на КЗК, че съобразно чл. 112, ал. 8 ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, от което следва, че и при продължаване на възлагателната процедура и дори да се достигне до постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. С оглед изхода на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът не е заявил искане за разноски. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП във връзка с чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,