Определение № 50507 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. З. А. Р. чрез процесуалния пълномощник адв. Д. К. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 37 от 18.02.2022г. постановено по гражданско дело № 444/2021г. по допускане на делбата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правни въпроси, по които се подържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответниците С. Д. К. Т. Л. К. и З. Л. К. чрез процесуалния пълномощник адв. Св. Н. са подали отговор, в който поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване като част от поставените правни въпроси /четвърти и пети / не касаят фактическите изводи на съда. Ответниците Я. Н. Д. и С. В. П. чрез процесуалния им пълномощник адв. М. С. също поддържат, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК по иска за делба, поради което в тази част е процесуално допустима. В частта срещу въззивното решение по чл.344 ал.2 ГПК, имащо характер на определение, касационната жалба е недопустима. Съгласно т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. споровете по чл.344 ал.2 ГПК се разглеждат двуинстанционно като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. По настоящото дело Смолянският окръжен съд се е произнесъл като въззив по тази претенция, поради което определението е влязло в сила като необжалваемо в момента на постановяването му /обявяването му/. С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Смолянския районен съд № 60049 от 28. 06.2021 г. по гр.дело № 1225/2019 г., поправено с решение № 60058 от 27.10.2021 г., с което е допусната делба между М. К. Щ., К. А. Щ., З. А. Р., Я. Н. Д., С. Д. К., Б. А. Щ., Е. Д. П., С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л. К. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: 1. ЛИВАДА от 30.653 дка, местност „Д. К.”, имот № .... по картата на землището, който имот по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД 18- 1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...., ведно с построените в същия поземлен имот: селскостопанска сграда с идентификатор ..... с площ от 39 кв. м.; сграда с идентификатор .....; сграда с идентификатор ...., с площ от 25 кв. м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване; селскостопанска сграда с идентификатор ..... с площ от 40 кв. м.; селскостопанска сграда с идентификатор ..... с площ от 12 кв. м., както и селскостопанска сграда с идентификатор .... с площ от 10 кв. м. 2. ПАСИЩЕ, МЕРА от 18.724 дка, местност "Д. К.", имот № .... с идентификатор по КККР ...... 3. НИВА от 2.555 дка, местност "Г. К.", имот № ...... с идентификатор ......, 4. ЛИВАДА от 0.364 дка, местност "Б.", имот № ......, с идентификатор ..... по КККР. 5. ПАСИЩЕ, МЕРА от 1.676 дка, местност "Ш.", имот № ..... по картата на землището, с идентификатор по КККР ....., 6. ЛИВАДА от 1.333 дка, местност "Г. К.", имот № ..... по картата на землището с идентификатор .... по КККР, 7. ЛИВАДА от 0.021 дка, местност "Г. К.", имот № ..... по картата на землището, с идентификатор по КККР ..... Въззивният съд е приел за неоснователни и доводите във въззивната жалба по отношение уважената претенция по чл. 344, ал.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че имотите са съсобствени, придобити по наследяване от Д. И. Щ., починал на 02.11.1991г. и завет от починалия му през 2011г. син И. Д. И., в полза на С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л.. По спорния въпрос за валидността на завета на И. Д. И. от 30.03.2003г. въззивният съд е приел, че е доказано по делото спазването на формата по чл. 25 ал.1 ЗН. Изводът е направен въз основа на заключението на графологичната експертиза, изготвена въз основа на неоспорен от ищците сравнителен материал, че то е написано и подписано от завещателя. По отношение на имотите, предмет на завещанието на И. Д. И. въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че посоченият в завещанието и оспорен от ищците като нищожен нотариален акт № ...../1997г. не е представен по делото и е останало неизяснено каква е била волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието. Въззивният съд е посочил, че в първото заседание по делото на 12.06.2020г. пълномощникът на ищците е посочил че съгласно завещанието, са завещани и земи с нотариален акт № ...../1997г. и решение № 10/05.07.2000 г. и е поискал съдът да задължи ответниците да представят тези документи. Същевременно не са направени доводи, че завещанието не касае спорните земеделски земи като съдът не е указал на ответниците да представят тези документи, нито подобно искане е отправяно отново до съда от ищците в същото заседание или изобщо на по-късен етап. За първи път такова възражение е изложено в представената на 08.06.2021 г. писмена защита от пълномощника на ищците, но тя е след приключването на съдебното дирене в първата инстанция /на 28.05.2021 г./, поради което по такова възражение страните не са провеждали защита, не са събирани доказателства и не са изложени от съда мотиви. Недопустимо е подобно оплакване да се разглежда за първи път във въззивното производство, а и не е направено оплакване във въззивната жалба за допуснато от районния съд процесуално нарушение във връзка с доказателствената тежест и с непредставянето на посочените документи, нито искане за приобщаването му сега като доказателство по делото. На следващо място въззивният съд е посочил, че е представен по делото констативен нотариален акт № ..../2017г., съставен въз основа на документи по реда на чл.587, ал.1 ГПК като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, който притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Оспорващата го страна, която не разполага с документ за право на собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право – ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. По отношение на построените в имот с идентификатор ..... шест сгради въззивният съд е приел за неоснователно възражението на наследниците на А. Щ. /син на общия наследодател/, че са придобити от него по давност. Позовавайки се на разясненията в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, въззивният съд е приел, че събраните доказателства не разкриват упражняването на фактическата власт от А. Щ. върху колибата и обора да е започнала с намерението да ги държи като свои. Според въззивната инстанция по делото отсъстват убедителни данни А. Щ. и съответно – наследниците му, да са извършили действия, с които са обективирали спрямо останалите съсобственици именно своето намерение да държат техните идеални части вече за себе си. Декларирането на имотите и плащането на данъци за тях и консумативи /ток и вода/ сами по себе си не доказват владение върху имотите. Не е доказано по делото владението да е предадено на А. Щ. от неговия баща. При тези мотиви на въззивния съд не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по правните въпроси във връзка с отреченото право на собственост на касаторката като наследник на А. Щ. по отношение на сградите в имот ..... Правните въпроси: Изграждането на стопански сгради в наследствен земеделски имот само от един от наследниците, последвано от непрекъснато упражняване на фактическа власт върху сградите за повече от десет години, извършване на довършителни работи и подобрения в тях, без противопоставяне на собствениците, представляват ли действия по открито и явно владение на сградите, демонстриращи спрямо другите наследници намерението за своене и установяване на фактическа власт върху стопанските обекти? и Какво е значението на писмени доказателства, установяващи извършването на правни действия, касаещи процесните стопански сгради –данъчно деклариране, откриване на партида в електроразпределителното дружество, снабдяване с документи във връзка с животновъдната дейност, плащане на данъци и потребена електрическа енергия, относно преценката налице ли е намерение да държи вещта като своя при осъществяваната от А. Щ. фактическа власт върху сградите по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС, за което законът е предвидил презумпцията на чл.69 ЗС ? са разрешени от въззивния съд в пълно съответствие с практиката на ВКС. По тези въпроси са приложими разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, на което въззивният съд се е позовал и го е приложил според точния му смисъл. В тълкувателното решение изрично е казано, че презумпцията по чл.69 ЗС не се прилага по отношение на упражнявана фактическа власт от един от сънаследниците върху целия сънаследствен имот, защото владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. В този случай, за да завладее чуждите идеални части, наследникът следва да извърши действия за преобръщане на владението. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите трябва да се манифестира пред сънаследниците и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Тези действия според практиката на ВКС следва да са насочени срещу собственика. Плащането на данъци и консумативите за ползвания имот не се приема в практиката на ВКС като действие, отблъскващо владението на сънаследниците. В случая в пълно съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е приел, че съделителите, които се позовават на придобивна давност, не са доказали, че са обективирали чрез активни действия пред сънаследниците си отблъскването на тяхната фактическа власт върху сградите и завладяването на техните идеални части. Ето защо касационната жалба срещу решението за допускане на делба на сградите в имот ..... не следва да се допуска за разглеждане по същество. Касационната жалба срещу въззивното решение, с което е допусната делба с участието на заветниците С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л. следва да се допусне за разглеждане по същество по втория правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: при наведено оплакване във въззивната жалба, че по делото е останало неизяснено каква е била волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието, следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателствата, описани в завещанието, които са поискани от ищците, но не са събрани от първоинстанционния съд. По този правен въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение