Определение № 791 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. С. П. срещу определение № 356/30.03.2012 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 292/2012 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане от 24.11.2011 г. по гр. дело № 9807/2010 г. на Пернишкия районен съд, което е върната въззивната жалба на жалбоподателката срещу решението, постановено по същото първоинстанционно дело. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. В изложението и частната жалба, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен процесуалноправният въпрос (уточнен от съда, доколкото изобщо може да се приеме, че от страна на жалбоподателката ясно и точно е формулиран такъв правен въпрос) относно получаването на съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение и с указания за отстраняване нередовностите й. Жалбаподателката сочи допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Ответницата по частната касационна жалба С. Х. С. в отговора си излага съображения за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че след като първоинстанционният съд е констатирал нередовността на въззивната жалба и е дал възможност на жалбоподателката в седмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер 102.17 лв., съобщението е било редовно връчено на 14.11.2011, и нередовностите на въззивната жалба не са били отстранени, то същата подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК. Установено е че съобщението за отстраняване нередовността на въззивната жалба е било връчено на жалбоподателката чрез Р. Р. – неин внук. Посоченият от жалбоподателката процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд, нито в противоречие с практиката на ВКС – в тази връзка жалбоподателката и не сочи конкретни съдебни актове, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В пълно съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въззивният съд е приел, че връчването на съобщението чрез внука на жалбоподателката е редовно извършено, като е отчел и че подадената до него частна жалба е бланкетна – в нея не са посочени процесуални нарушения на първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, то същото не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение