Решение № 6513 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1324/2017 г.

Решение № 6513 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1324/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община В. срещу решение № 2426/30.11.2016 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 1736/2016 г., с което съдът по жалба на "В. Л." ЕАД, ЕИК *********, гр. С. е отменил Акт за установяване на задължения № МД - АУ - 1756/07.03.2016 г., издаден от главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден с Решение № МД - РШ - 040/19.05.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" към община В.. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 137, ал. 7 АПК, като е приел, че страните са редовно призовани за съдебното заседание, проведено на 01.11.2016 г. В противоречие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не съдействал на страните за изясняване на спора от фактическа страна. Изслушаната по делото експертиза била приета като доказателствено средство без съдът да изслуша становището на директора на Дирекция "Местни данъци" при община В.. Намира за неправилен изводът на съда в насока, че органът не е изискал от данъчно-задълженото лице допълнително информация, както и че не е извършил проверка по случая. В тази насока изброява писмени доказателства, за които сочи, че не са обсъдени от съдебния състав на първоинстанционния съд, като в противоречие с тях съдът прави извод за допуснати от органа съществени процесуални нарушения в нарушение на чл. 5 и чл. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 18 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "В. Л." ЕАД, ЕИК *********, гр. С. срещу Акт за установяване на задължения № МД - АУ - 1756/07.03.2016 г., издаден от главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден с Решение № МД - РШ - 040/19.05.2016 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, "В. Л." ЕАД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че органът е бил задължен с разпореждане от 02.09.2014 г. да представи данните, въз основа на които е извършил изчисленията на претендирания размер данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, но такива не са били ангажирани по делото. Участието на страните в това производство не било задължително. Същите били редовно призовани за датата на първото съдебно заседание. Процесуалната активност на страните била тяхна воля. Липсата на доказателства за спазване на процедурата по издаване на акта обосновала правилния извод на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. В. е Акт за установяване на задължения № МД - АУ - 1756/07.03.2016 г., издаден от главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден с Решение № МД - РШ - 040/19.05.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" към община В.. За да отмени този акт изцяло, съдебният състав е обосновал допуснати от органа съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл. 3, ал. 2 ДОПК; чл. 5 и чл. 6 ДОПК, както и чл. 18 ЗМДТ и представляващи неосигуряване на данъчно-задълженото лице на право на участие в производството, както и неизясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за случая. При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. По възраженията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения: Производството пред АС гр. В. е образувано по редовна и допустима жалба на "В. Л." ЕАД срещу Акт за установяване на задължения № МД - АУ - 1756/07.03.2016 г., издаден от главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден с Решение № МД - РШ - 040/19.05.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" към община В.. С разпореждане № 10143/21.06.2016 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е конституирал страните в процеса и е допуснал извършването на комплексна съдебно-счетоводна и строително-техническа експертиза с поставени задачи. С молба от 01.09.2016 г. вещо лице К. К. уведомява съда, че по делото липсва специализирана информация, необходима за изчисляване на коефициента за местоположение на имота. Твърди, че по делото не се намира информация относно това процесните обекти в каква категория попадат, в или извън строителните граници на гр. В. са и прочие. С разпореждане от 02.09.2016 г. - л. 101 по делото на АСВ, съдебният състав е указал на ответника, че в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането, следва да представи необходимата информация за изчисляване на коефицентите, касаещи характеристики на процесните имоти. Разпореждането е получено от директора на Дирекция "Местни данъци" при община В. на 09.09.2016 г. С молба от 14.09.2016 г. дружеството прави искане за отлагане на съдебното заседание, определено за 20.09.2016 г. за друга дата за изготвяне на заключението на допуснатата експертиза. С молба от 19.09.2016 г. директорът на Дирекция "Местни данъци" при община В. прави искане за даване ход на делото в отсъствие на ответника, представя доказателства и прави искане за отлагане на изслушването на експертизата в следващо съдебно заседание. Моли за уведомяване за датата на следващото съдебно заседание. С писмо от 17.09.2016 г. ответникът в отговор на разпореждането на съдебния състав от 02.09.2016 г. посочва приложени към преписката доказателства, от които са били изведени от органа релевантните факти за установяване на приложимите спрямо сградите коефиценти. В открито съдебно заседание на 20.09.2016 г. АС В. след доклада на становищата на страните и указаната доказателствена тежест, приема писмените доказателства по преписката и отлага делото за друга дата за изслушване на допусната по делото експертиза. Касационната инстанция констатира, че в действителност, в съдебно заседание на 20.09.2016 г. не е докладвана молбата на директора на Дирекция "Местни данъци" при община В.. Въпреки това, така допуснатото от първоинстанционния съд нарушение не се явява съществено, доколкото делото е отложено в открито съдебно заседание за друга дата за изслушване на експертиза, каквото е било и искането на органа в молбата, която не е докладвана от съда. В действителност, за следващото открито съдебно заседание, проведено на 01.11.2016 г. ответникът, директорът на Дирекция "Местни данъци" при община В., не е призован, въпреки изричната молба по делото в тази насока, но съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 7 АПК, на страните, призовани веднъж редовно, не се изпращат последващи призовка. В конкретната хипотеза делото не е било отсрочено в закрито съдебно заседание, нито по-нататъшният му ход е бил преграден, за да се направи извод за допуснато изключение от посочения принцип. Доколкото директорът на Дирекция "Местни данъци" при община В. е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, съдът не е имал задължение да му изпраща съобщение за датата на следващото съдебно заседание. Страната, веднъж уведомена за производството по делото, носи отговорност да следи движението му, включително и датите за следващото съдебно заседание. В тази насока, възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 137, ал. 7 АПК, е неоснователно. В открито съдебно заседание на 01.11.2016 г. съдът е приел като доказателство по делото изслушаната експертиза и е дал ход на делото по същество, като е констатирал, че страните не правят други доказателствени искания. Възражението на директора на Дирекция "Местни данъци" при община В. за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, свързано с приемане на експертизата без да бъде изслушано становището на ответника, е неоснователно. Правото на участие в процеса не задължава страните да ангажират становище по всяко представено доказателствено средство. Липсата на процесуална активност у страната не следва да се третира като допуснато от съда съществено процесуално нарушение. При разпределена от съда тежест на доказване в открито съдебно заседание на 20.09.2016 г., доказателствените искания на страните и становищата им във връзка с представени доказателствени средства са право, а не задължение. В действителност, съдът има задължение да установи фактическата обстановка по спора, но при липса на процесуална активност на страните и разпределена от съда тежест на доказване, същата обстановка се установява въз основа на представения по делото доказателствен материал. Горното обосновава извод за неоснователност на възраженията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, представляващи нарушения на чл. 137, ал. 7 АПК, чл. 171, ал. 4 АПК. Досежно възражението на касатора за необсъждане от първоинстанционния съд на релевантните за спора доказателствени средства, представляващи административна преписка, довело да неправилно установена фактическа обстановка, касационната инстанция приема същото за основателно: За да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, съдебният състав е приел, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл. 3, ал. 2 ДОПК; чл. 5 и чл. 6 ДОПК, както и чл. 18 ЗМДТ и представляващи неосигуряване на данъчно-задълженото лице на право на участие в производството, както и неизясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за случая, без съдът да направи анализ на всички относими за спора представени от органа писмени доказателствени средства. Като част от преписката, органът е представил резолюция на директора на Дирекция "Местни данъци" № МД - ЗР - 001/17.11.2015 г., с която на основание чл. 110, ал. 3 и ал. 4 ДОПК нарежда да се извърши проверка за спазване на данъчното законодателство по ЗМДТ на "В. Л." ЕАД. Определени са лицата, които да я извършат, както и сроковете за приключването й. Със съобщение от 10.12.2015 г., на основание чл. 103, ал. 1 ДОПК органът е дал възможност на дружеството да отстрани несъответствия по подадена декларация в частта досежно имот с идент. номер: 10135.3514.130, ведно с построените в него сгради. Със същото съобщение е дадена възможност на дружеството да представи доказателства досежно вида на сградите в имота, както конструкцията на същите. С молба от 23.12.2015 г. дружеството е уведомило органа за подадените за имота декларации. С писмо от 23.11.2015 г. органът е изискал от кмета на район Младост във връзка с отпочналата процедура по проверка доказателства за въвеждане на сградите в имота в експлоатация. С писма от 04.12.2015 г. и от 08.12.2015 г. кметът на район Младост представя като писмени доказателства по проверката Разрешения за ползване - приложени към преписката, като въз основа на направена проверка, ангажира становище за вида на носещата конструкция на сградите в имота. При извършена проверка във връзка с възраженията на касатора, касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд не е анализирал същите представени доказателства, във връзка с процедурата по проверката, извършена от органа, финализирала с оспорения акт. Вместо това е обосновал извод за допуснати процесуални нарушения и неспазването й. Касационната инстанция приема извода за общ и небазиран на анализ на доказателствените средства, представени като преписка по спора. За касационната инстанция съществува забрана за нови фактически установявания, поради което и пропускът на първоинстанционния съд следва да се третира като съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на АС гр. В. за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, съдът следва да укаже конкретно на страните за кои факти не сочат доказателства, като обоснове фактическата обстановка по спора въз основа на прецизен анализ на събраните относими, допустими и необходими за изясняването й доказателствени средства. Съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК, Акт за установяване на задължения може да се издаде и служебно от органа, при установяване на несъответствия между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан реда по чл. 103 от същия н. а. Задължение на съда, съгласно чл. 163, ал. 3 АПК е да укаже на съответната страна необходимостта от събиране на доказателства, които не се съдържат по преписката, когато същите са необходими за изясняване на правния спор. При изпълнение на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът следва да мотивира акта си, като посочи фактите по делото. Фактическата обстановка се установява след анализ на всички относими, допустими и необходими за изясняването й доказателствени средства. Правни изводи за допуснати от органа процесуални нарушения в хода на административната процедура, небазирани на анализ на фактите досежно тази процедура се явяват и необосновани. Правните изводи на съда досежно правилното приложение на материалния закон от страна на органа, следва също да се базират на установена фактическа обстановка след анализ на доказателствените средства по спора и във връзка с приложимото право. В конкретната хипотеза съдът не е констатирал дали в действителност са налице несъответствия между декларираните от дружеството данни и данните, получени в хода на проверката от трети лица; в какво се изразяват те и дали обосновават извод за хипотеза на служебно издаване на АУЗ за задължения за ДНИ в изчисления от органа размер. Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на Административен съд В. за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в настоящия съдебен акт. По искането на страните за разноски, ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд