Определение № 158 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 67/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на “П”ЕАД срещу тази част от определението от 27.10.2008 год. по ч.гр.д. № 493/2008 год. на Бургаския окръжен съд с която е отменено постановеното по реда на чл.308 ГПК (отм.) определение от 01.07.2008 год. по гр.д. № 73/2008 год. на Ц. районен съд и е обезсилена частично издадената въз основа на него обезпечителна заповед. В частната жаба се съдържат доводи по съществото на искането – наличието или липсата на основанията за допускане на исканата обезпечителна мярка. Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. счита, че частната жалба е недопустима поради следното: Гр.д. № 73/2008 год. е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, предявени срещу “Б”ЕООД. Исковата молба е депозирана на 25.02.2008 год., като в нея се съдържа и особено искане за допускане по реда на чл.308 ГПК (отм.) на обезпечителни мерки – възбрана върху недвижими имоти и запор върху всички банкови сметки на ответника във всички лицензирани банки на територията на страната. По искането на “П”ЕАД, Ц. районен съд се е произнесъл с определение от 01.07.2008 год. Като е счел искането по чл.308 ГПК за изцяло основателно, наложил е исканите обезпечителни мерки. Сезиран с въззивната частна жалба на “Б”ЕООД, Бургаският окръжен съд е отменил обезпечителната мярка “запор” върху банковите сметки на ответника, като е обезсилил и обезпечителната заповед в тази част. Потвърдил е определението в частта с която е била наложена обезпечителната мярка “възбрана”. Частната касационна жалба на “П”ЕАД е срещу отменителната част на въззивното определение. Становището на настоящия съдебен състав, че частната касационна жалба е недопустима, произтича от следното: Както бе посочено по-горе, производството по чл.308 ГПК (отм.) е инициирано преди 01.03.2008 год. – влизането на ГПК-2007 год. в сила. По отношение на процесуалният ред за разглеждането на молбите за обезпечаване на искове, депозирани при действието на ГПК-1952 год. законодателят изрично е въвел разпоредбата на ал.4 на § 2 от ПЗР на ГПК. При действието на отменения ГПК, производството по чл.308 и сл. ГПК е двуинстанционно и е изчерпано с произнасянето на БОС. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване е без значение. Частната касационна жалба с която е сезиран ВКС е насочена срещу влязло в сила определение, поради което същата е недопустима. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.