Определение № 1181 от 23.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 663/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е молба от „Логел“ООД за отмяна на влязло в сила 1/определение № 10781/03.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3717/2025 г. на СГС и потвърденото с него определение № 20137348/05.03.2025 г. по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС и 2/решение № II-56-197/09.01.2012 г. по гр.д. № 5610/2011г. на СРС. В молбата се излагат съображения за наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молителят счита, че определение № 10781/03.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3717/2025 г. на СГС и потвърденото с него определение № 20137348/05.03.2025 г. по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС за прекратяване на производството по делото противоречат на решение № II-56-197/09.01.2012 г. по гр.д. № 5610/2011г. на СРС и на решение № 1035/27.04.2018 г. по т.д. № 2999/2017г. на САС в частта, с което е потвърдено решение № 464/06.03.2017 г. по т.д. № 8484/2014 г. на СГС. Излага доводи, че решение № II-56-197/09.01.2012 г. по гр.д. № 5610/2011г. на СРС противоречи на влязлото в сила определение № 20137348/05.03.2025 г. по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС и на решение № 1035/27.04.2018 г. по т.д. № 2999/2017г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 464/06.03.2017 г. по т.д. № 8484/2014 г. на СГС. Постъпил е отговор от Министерство на иновациите и растежа, в който се оспорва основателността на молбата за отмяна, поради липса на пълен обективен и субективен идентитет между посочените от молителя като противоречащи си актове. Настоящият състав на ВКС намира следното: По отношение на молбата за отмяна на определение № 10781/03.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3717/2025 г. на СГС и потвърденото с него определение № 20137348/05.03.2025 г. по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС се констатира, че с последното е прекратено производството по делото. Следователно иска се отмяна по реда на извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на определение, което има преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Видно от мотивите на соченото определение основанието за прекратяване е по чл.130 вр. чл.299 ГПК, тъй като съдът е приел, че спорът по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС е бил част от спорния предмет по друго дело – гр.д. № 5610/2011 г. на СРС, приключил с влязло в сила решение. Съобразно разрешението по т.6 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението на делото поради отказ от иска. След като атакуваното с настоящата молба прекратително определение не попада сред посоченото изключение – поради отказ от иск, то в тази част молбата за отмяна се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Защитата на молителя срещу определение № 20137348/05.03.2025 г. по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС с оглед основанието за прекратяване /наличие на процесуална пречка за съществуването на правото на иск/ се изчерпва само в рамките на способите за редовен инстанционен контрол. По отношение молбата за отмяна на решение № II-56-197/09.01.2012 г. по гр.д. № 5610/2011г. на СРС. Молителят навежда доводи, че соченото от него решение противоречи на влязлото в сила определение № 20137348/05.03.2025 г. по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС. Освен изложеното по-горе относно принципната недопустимост на отмяна спрямо определение за прекратяване на производство извън хипотезата на отказ от иск, следва да се съобрази и соченото от молителя основание за отмяна – по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Във връзка със същото са и разясненията по т.5 ТР№7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че основанието за отмяна е налице, когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. С влизане в сила на прекратителното определение № 20137348/05.03.2025 г. по гр.д. № 49311/2019 г. на СРС не се формира сила на пресъдено нещо по съществото на спорното материално право, а правната последица е само, че не може да бъде пререшаван спорът за процесуалната недопустимостимост на това производство. По отношение на твърдението за противоречие на решение № II-56-197/09.01.2012 г. по гр.д. № 5610/2011г. на СРС с решение № 1035/27.04.2018 г. по т.д. № 2999/2017г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 464/06.03.2017 г. по т.д. № 8484/2014 г. на СГС се констатира, че решението на САС е влязло в сила на 09.04.2019 г. – предвид определение № 177/09.04.2019 г. по т.д. № 2008/2019 г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване на решение № 1035/27.04.2018 г. по т.д. № 2999/2017г. на САС. Молбата за отмяна е подадена на 19.08.2025 г., т.е. извън тримесечения преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, поради което и не е допустима. Налага се краен извод за недопустимост на молбата за отмяна. На осн. чл.307, ал.1 ГПК молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Поради изложените съображения, състав на Първо ТО на ВКС