Определение № 9 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г.

Производството е по чл.351,ал.5 вр.ал.4,т.3 НПК. С разпореждане от 07.12.09 г. съдия-докладчик при СГС е върнал касационна жалба на частния тъжител Д. С. Д. от 26.11.09 г., изготвена срещу решение № 1078/27.07.09 г. на СГС,НО, 6 въззивен състав, постановено по В. Н. Ч. Х. Д.3402/08 г. С последното е потвърдена присъда от 25.06.08 г., постановена от СРС, НО, 3 състав по Н. Ч. Х. Д.4798/06 г. Срещу връщането на касационната жалба е постъпила жалба /считана за частна/ от тъжителя, в която в лично-емоционален повече, отколкото в наказателно-процесуален смисъл, е въздигнато оплакване за незаконосъобразност на действията на съдията-докладчик и е отправено искане за отмяна на разпореждането и за произнасяне по касационната жалба. Становището на представителя на ВКП е, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени частната жалба и изтъкнатите в нея доводи, като взе предвид становищата на страните и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настощата процедура, намира за установено следното: Касационната жалба е върната законосъобразно. Видно от разпоредбата на чл.346 НПК, цялостно потвърдителното решение на окръжен съд на постановена първоинстанционна присъда на районен съд, не подлежи на касационен контрол по силата на редовната касационна проверка. Препращането от страна на тъжителя към чл.124 от Конституцията на Репоблика България /КРБ/, чиито разпоредби на основание чл.5,ал.2 имат непосредствено действие, не е относимо към настоящата процедура. Липсва противоречие между законова норма /такива са и тези по НПК/ и норма на Конституцията, което да дава повод за позоваване на текста на чл.5,ал.1 КРБ. Ето защо, ВКС, 2 наказателно отделение