Определение № 658 от 06.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1296/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адвокатско дружество „Г. и партньори“, което е упълномощено да представлява в касационното производство ответниците И. Х. Т. и Б. Х. Н., с която се иска допълване на определение № 3376 от 01.12.2025 г. по т.д. № 1296/2025 г. на ВКС в частта за разноските. Твърди се от молителя, че неговите доверители са ответници в производството по чл.288 ГПК и с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. Поддържа се, че към отговора на касационната жалба са приложени договори за правна защита и съдействие от 15.03.2019 г., а с определение № 3376 от 01.12.2025 г. по т.д. № 1296/2025 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което при този изход на спора касаторът следва да заплати адв.възнаграждение, но в посоченото по-горе определение липсва произнасяне на съда по искането за разноски. Иска се от молителя определението на ВКС да се допълни и касаторът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. Ответникът по молбата – „Дженерали Застраховане“ АД, не е подал отговор. По допустимостта. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от адвокатско дружество, което е упълномощено да представлява ответниците в производството по чл.288 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. По същество – искането по чл.248 ГПК е основателно. В отговора на касационната жалба е направено от процесуалния представител на ответниците в касационното производство искане за присъждане на съдебни разноски, а производството по делото е приключило с определение № 3376 от 01.12.2025 г. по т.д. № 1296/2025 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. При този изход на касационното производство ответниците по касационната жалба имат право да искат заплащане на съдебни разноски. Тъй като ответниците са упълномощили адвокатско дружество „Г. и партньори“, с което на 15.03.2019 г. са сключили договори по чл.38 ал.1, т.2 ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска защита, касационният съд намира, че адвокатското дружество на основание чл.38 ал.2 ЗА има право на съответното адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 71, ал. 1 ЗАдв предоставя възможност на страната да сключи договор за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, а в този случай вътрешните отношения между адвокатското дружество и конкретния адвокат, който е извършил в процеса действия по процесуално представителство и защита от името на страната, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително и на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., което се полага на адвокатското дружество. В случая ответниците по касационната жалба са упълномощили още в първоинстанционното производство адвокатско дружество „Г. и партньори“ с правото да ги представлява пред всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото, поради което касационният съд намира, че дължимото адвокатско възнаграждение чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди в полза на адвокатското дружество. По размера. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, а могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.9 ал.3, вр. с чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата, дължимо за процесуалната защита на всеки от двамата ответници, възлиза на по 805,28 евро / с включен ДДС/ – при обжалваем интерес от 15 000 лв. Касационният съд намира, че посоченият размер на адвокатското възнаграждение отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Водещ за този извод е критерият фактическа и правна сложност на делото, което в случая изисква проверка за наличието на посочените в касационната жалба основания по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложение на критериите по чл.52 ЗЗД, както и за степента на установения пред долните инстанции принос по чл.51 ал.2 ЗЗД. Посоченият по-горе размер на адвокатско възнаграждение съответства и на обема на извършената пред настоящата съдебна инстанция работа по процесуално представителство, изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба от името на двамата ответници. В настоящото производство по чл.248 ГПК не е бил подаден от ответника /касатор/ отговор по молбата за допълване и не е направено възражение за прекомерност, нито е оспорено наличието на основанието по чл.38 ал.1, т.2 ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска защита, поради което тези въпроси са извън предмета на проверка. С оглед на изложеното касационният съд намира, че молбата по чл.248 ГПК е основателна и определението по чл.288 ГПК следва да се допълни, като се присъди на адвокатското дружеството сумата от общо 1610,56 евро – адвокатско възнаграждание, дължимо за защитата на двамата ответници. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд