Определение № 4882 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. К., чрез пълномощника му адв. Е. Д. от САК, срещу определение № 2470 от 02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 756/2026 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу определение от 01.10.2025 г. по гр.д. № 20101/2025 г. на Софийски районен съд, с което по възражение на ответницата е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Елхово

В обжалвания съдебен акт Софийски градски съд е взел предвид ,че първоинстанционното дело е образувано по предявен от С. Г. К. срещу А. П. П. - Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за това, че на 29.11.2024г. по БНР, програма „Хоризонт“, в предаването „Радио Точка“, ответницата е дала интервю, в което по твърдение на ищеца e изнесла клеветнически и неверни факти и обстоятелства за него,с което е уронила неговото добро име и авторитет. Интервюто е е качено и на сайта на радиопредаването с прикачен аудиофайл. Исковата молба е подадена в СРС, като в същата е посочено, че адреса за призоваване на ответницата е [населено място], адресът на ищеца е в [населено място]. В депозирания в срок писмен отговор, ответницата е направила възражение за местна неподсъдност на делото като посочва, че интервюто е дадено от нея в [населено място], поради което делото не е подсъдно на СРС.С обжалваното определение районният съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа предявения иск,прекратил е образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на РС Елхово.

Въззивната инстанция по същество приема, че съгласно разпоредбата на чл.115 ал.1 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието или по постоянния адрес на ответника /общото правило на чл.105 от ГПК/. По делото е прието, че постоянният адрес на ответницата е в [населено място], който попада в съдебния окръг на РС Елхово. Тъй като процесното интервю се съдържа в общодостъпен аудиофайл, въззивният съд е установил, че интервюто е дадено по телефона – журналист от БНР се свързва по мобилно средство за комуникация с ответницата ,представя я на слушателите на радиопредаването и й задава въпроси, на които последната отговаря. Поради това prima facie може да се приеме, че в онзи момент ответницата се е намирала в дома си или на работа, което е в [населено място], т.е. деянието е извършено в [населено място], което попада в съдебния окръг на РС Елхово.Посочено е, че единствената възможна връзка на деянието с района на [населено място] е в случай, че нанесените от деянието непосредствени вреди са настъпили в [населено място], което обаче не се твърди в исковата молба – адресът на ищеца е в [населено място]. С оглед гореизложеното се посочва, че и двете алтернативни възможности за определяне на компетентен съд за разглеждане на спора - по чл.115 ал.1 и чл.105 от ГПК, сочат на РС Елхово като местно компетентен съд.

В жалбата си касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното определение Безспорно процесното интервю е качено на сайта на БНР, към текстовото съдържание е прикрепен аудиофайл. Ищецът не твърди къде е възприел интервюто и ако се приеме ,че делото следва да се гледа в съдебен район, различен от Софийски РС, това не е Районен съд – Елхово, поради което искането на жалбоподателя е делото да се изпрати на съответния съд, съгласно избраната подсъдност по чл. 115, ал.1 ГПК В изложение се позовава е на всички предпоставки по общия и специалните критерии на чл. 280 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при определяне на местната подсъдност по реда на чл. 115 от ГПК /изборна подсъдност при деликт/ да основе изводите си на безспорно установени факти, или може да ги гради на предположения относно мястото на даване на интервю чрез електронна медия, които не се съдържат в твърденията на страните?“;

2. „Кое е мястото на извършване на деянието по смисъла на чл. 115 от ГПК в хипотезата на деликт, осъществен чрез публикация в интернет сайт с национален обхват и следва ли подсъдността да се определи според мястото,където вредоносната информация е станала достъпна на ищеца и обществото?“.

Ответникът по касация А. П. - Д. не е депозирала отговор по жалбата.

След преценка, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира касационната частна жалба за процесуално допустима, като редовна и подадена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, същевременно подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна.

Поставените в изложението към касационната жалба въпроси се свеждат до това как се определя подсъдността по чл.115, ал.1 ГПК на искове за вреди от деликт, извършен чрез разпространение на вредоносно засягащи ищеца твърдения в интервю за радиопредаване, осъществено чрез мобилна връзка и чрез публикация в интернет сайт с национален обхват при наличие на аудиофайлове,достъпни в интернет пространството.На общите и специални изисквания в чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е отговорено при поставянето на втория въпрос. Налице е формирана практика на ВКС - определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., определение № 301 от 23.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 26/2026 г., III г. о., определение № 50216 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2972/2022 г., I г. о., определение № 1758 от 03.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1202/2026 г., IV г. о.,която съдебна практика се споделя от настоящия състав на ВКС и е приложима при тълкуване на понятието „местоизвършване на дейнието” в настоящия случай. Когато деликтното поведение се изразява в разпространяване на изявления или информация чрез мобилни средства за комуникация, включително в интернет пространството - в случая чрез текст и аудиофайл в линк към предаване на БНР,липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Предвид тази тази отлика от обичайните деликти ,произтичаща от особеностите на електронната среда, единствената сигурна връзка на сочените деяния с конкретизирано пространство е мястото на настъпване на вредите от него и то най- често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където последният е възприел разпространените изявления на ответника, разпространената във виртуална среда информация. Критерият за център на интересите на засегнатия и юридическа привързаност за компетентна юрисдикция към мястото,където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие в посочените случаи, е възприет в решение на Съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 при тълкуване на чл. 5, т. 3 от Регламент 44/2001 ,както и в практиката на Съда на ЕС по тълкуване на аналогичния чл. 7 ,т.2 от Регламент(ЕС) №1215/2015г /решение от 17.10.2017г на СЕС, дело С-194/16/

По същество частната касационна жалба е основателна.

В обжалваното определение Софийски градски съд неправилно приема, че след като липсва привръзка на деянието с района на [населено място], двете алтернативни възможности за определяне на компетентен съд по чл.115, ал. и чл.105 от ГПК сочат Районен съд – Елхово за местно компетентен. Определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, обуслвовил допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Местоизвършване по смисъла на чл.115, ал.1 ГПК в настоящия случай е местопребиваването на пострадалия, там където той е възприел разпространената информация. Тъй като местоживеенето на ищеца по настоящото дело е в [населено място],правилото на чл.115, ал.1 ГПК определя, че местната подсъдност на делото принадлежи на Районен съд –Велико Търново.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,