Определение № 50405 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3221/7.02.2022 г., подадена от Р. Ш. Д. срещу решение № 740 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 20215300502020/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 319 от 7.08.2020 г. по гр. д. № 246/2019 г. на Районен съд – Асеновград за извършване на делба между жалбоподателя и А. Ш. П., като на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на Р. Ш. Д. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** п о КККР, одобрени със заповед № 300-5-52/8.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], на [улица], ет. 1, в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на имота: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 92.94 кв. м, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. ч. от приземието с площ 93.58 кв. м, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, ниво 1, при съседни СОС: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - *****; ведно с 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, в [населено място], по КККР, одобрени със заповед № 300-5-52/8.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 409 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), № на предходен план:[ЕИК], при съседи: ***, ***, ***, ***, (при равни права), и Р. Ш. Д. е осъден, на основание чл. 349 ал. 5 ГПК, да заплати на А. Ш. П., в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, сумата от 31 775.50 лв., представляваща паричната равностойност на дела й от имота – 1/2 ид. ч. Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение № 365 от 1.08.2019 г., постановено по гр. д. № 246/2019 г., Районен съд - Асеновград е допуснал извършването на делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], на [улица], ет. 1, описан по-горе, ведно с прилежащи части, при квоти: за А. Ш. П. - 1/2 ид. ч., и за Р. Ш. Д. - 1/2 ид. ч., както и на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ 409 кв. м, описан по-горе, при квоти: за А. Ш. П. - 1/4 ид. ч., и за Р. Ш. Д. - 1/4 ид. ч. Във връзка с наведените от Р. Д. доводи за нищожност на извършената делба, съдът е изложил следното: Наличието на съсобственост върху определено имущество, участниците в съсобствеността и техните дялове се установяват в делбеното дело с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. Влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по него, техните универсални и частни правоприемници. То не обвързва неучаствалите трети лица, независимо дали те имат изключителни права върху делбената маса или са съсобственици. Втората фаза на делбата продължава между първоначалните страни (респективно техните универсални правоприемници), като наличието на висящ спор между тях и трето лице относно правото на собственост върху имущество, идентично с делбеното, няма преюдициално значение за извършването на делбата, т. е. няма отношение към правилността на решението, с което съсобствеността между съделителите ще бъде ликвидирана. В случай, обаче, че с влязло в сила решение, обвързващо съделителите, бъде установено, че трето лице е съсобственик или притежава правото на собственост върху делбеното имущество в пълен обем, то това ще има значение за правния интерес от продължаване на производството за делба. Съдът по висящото дело за делба във втора фаза ще следва да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, като прекрати производството по извършване на делбата. Окръжен съд – Пловдив е приел, че в случая не се установява да е налице влязло в сила съдебно решение, като визираното по-горе. Посочил е, че Р. Д. се позовава на наличието на висящо производство по гр. д. № 1821/2020 г. на PC - Асеновград, предмет на разглеждане по което са предявени от Р. Ш. Д. и Е. А. К. срещу А. Ш. П. установителни искове за собственост на основание давностно владение върху делбения имот, както и иск на Е. А. К. за прогласяване за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН на съдебната делба, извършена по гр. д. № 246/2019 г. на PC - Асеновград, поради неучастието й като съделител. С оглед изложеното по-горе е заключил, че посоченият висящ спор не може да се приеме за пречка за разглеждане и разрешаване на спора относно извършването на делбата. Претенциите на третото лице сами по себе си не представляват такава пречка, а и не могат да доведат до извод за нищожност на делбата, доколкото същите не са съдебно установени. Отбелязал е и че съделителят Д., като страна в делбеното производство, е обвързан от влязлото в сила решение по допускане на делбата. Именно в първата фаза на делбата същият е следвало да релевира възраженията си относно наличието на съсобственост, лицата, между които тя съществува, и делбените им права, в това число и възражението си за изтекла придобивна давност. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. Счита, че въззивното решение е недопустимо, предвид приетото в ТР № 1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Излага, че Окръжен съд – Пловдив е постановил съдебно решение, въпреки наличието на основание за спиране на производството по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК - образуваното гр. д. № 1821/2020 г. по описа на PC – Асеновград, с предмет прогласяване нищожност на делбата, чието решение по извършването е предмет на касационната проверка. Позовава се на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ТР № 8/7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. и ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС относно наличието на преюдициалност на посоченото дело спрямо делбеното производство, както и на съдебна практика на ВКС по чл.274, ал. 3 и чл. 290 ГПК. Твърди, че Р. Д. и Е. К. са подали искове за признаване правото им на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност, а Е. К. е подала иск и за прогласяване за нищожна на допуснатата и извършена делба на процесния имот с решението от районния съд. В случай, че искът по чл. 124 ГПК бъде уважен и Е. К. бъде призната за съсобственик, то делбата, извършена между първоначалните съделители (страните по настоящото дело), без нейното участие, би била нищожна и обективно съединеният иск по чл. 75, ал. 2 ЗН ще бъде уважен. Започнатото съдебно дело с посочения предмет (отделен процес за нищожност на делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН), следва да бъде отчетено от въззивната инстанция в която и да е фаза на делбата, тъй като липсва правен интерес от извършването на делба, която е нищожна. Р. Д. счита, че д а се приеме, че неучаствалият съсобственик следва да изчака да се извърши нищожната делба, би означавало да се даде разрешение, което противоречи на принципа на процесуална икономия. Такова разрешение противоречи и на правилата за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо. Решението по допускане и по извършване на нищожната делба не създава сила на пресъдено нещо за неучаствалия съсобственик, той не е обвързан от тези решения и може да предяви иск за установяване нищожност на делбата, щом тя е допусната без негово участие, дори тя да не е извършена. Такъв иск би бил допустим и от участвал в производството съсобственик, щом делбата е нищожна поради неучастието на друг съсобственик, защото нищожната делба не поражда действие. Няма друг път за установяване нищожността на допуснатата, но още неизвършена делба. Във втората фаза на висящото делбено производство неучаствалият съсобственик не може да встъпи, за да установи правата си, поради това, че вече е постановено решението, с което е определено между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Той не може да иска и отмяна на влязлото в сила решение, защото не е бил страна в производството, а не е и обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Жалбоподателят сочи, че в процесния случай предявените искове по чл. 124 ГПК и искът по чл. 75, ал. 2 ЗН по гр. д. № 1821/2020 г. по описа на Районен съд - Асеновград се явяват нов процес за защита правата на неучастващото в делбата лице - Е. К., и влезлите в сила по тях решения следва да бъдат съобразени като новонастъпило обстоятелство, което води до промяна на съсобствеността при извършване на делбата, ако исковете по чл. 124 ГПК и чл. 75, ал. 2 ЗН са уважени, и съответно делбата да бъде обявена за нищожна и извършена наново вече с участието на Е. К.. Насрещната страна А. П. е депозирала отговор на касационната жалба, в който излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване, предвид липсата на преюдициален спор, налагащ спиране на делбеното дело. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно. Изложените от въззивния съд съображения за липса на преюдициален спор съответстват на практиката на ВКС, включително задължителната такава. Съображенията на настоящият съд за такъв извод са следните: Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съгласно ТР № 1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В ТР № 1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е визирано, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела, като за наличието на обуславящо дело е без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело). Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело. В определение № 4/9.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3197/2016 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че наличието на съсобственост върху определено имущество, участниците в съсобствеността и техните дялове, се установява в делбеното дело с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. Влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по него, техните универсални и частни правоприемници. На общо основание, това решение не обвързва неучаствали трети лица, независимо дали те имат изключителни права върху делбената маса или са съсобственици. Във втората хипотеза решението по чл. 344, ал. 1 ГПК се явява нищожно и макар че всички съсобственици са задължителни необходими другари, това решение също не обвързва неучаствалите съсобственици, като те не са легитимирани да искат и отмяната му по реда на чл. 304 ГПК. Втората фаза на делбата продължава между първоначалните страни, евентуално техните универсални правоприемници, а евентуално висящ спор между тях и трето лице относно собствеността върху имущество, идентично с делбеното, няма преюдициално значение за извършването на делбата - няма отношение към правилността на решението, с което съсобствеността между съделителите ще бъде ликвидирана. Това решение няма да има и обвързващо действие за трети неучаствали лица. При висящо делбено производство във втора фаза, ако с влязло в сила решение, обвързващо съделителите, бъде установено, че трето лице е съсобственик или притежава правото на собственост върху делбеното имущество в пълен обем, това ще има значение за правния интерес от продължаване на производството за делба. В подобен случай съдът, който следи и служебно във всеки един момент за допустимостта на исковия процес, ще прекрати делбеното производство. Дотогава няма пречка за разглеждане и разрешаване на спора по извършване на делбата, нито преюдициална зависимост за правилността на решението. Обратното разрешение не само, че е в противоречие с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но и би създало условие за протакане на делото за делба, като на практика всяка претенция на трето лице би била пречка за окончателното разрешаване на спора или би могла да се ползва от недобросъвестни страни за принуда над част от съделителите. Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището, отразено във визираното по-горе определение. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС не противоречи на горното разрешение. В частност, в решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. е разгледана хипотеза, при която делбеният съд не е зачел влязло в сила решение, имащо отношение към въпроса кои са собствениците на делбения имот, която хипотеза е взета предвид и при развитите съображения в определение № 4/9.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3197/2016 г. на ВКС, ІV г. о., където е прието, че въпреки липсата на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, едно влязло в сила решение, имащо отношение към съсобствеността, следва да бъде съобразено във втората фаза на делбата. В решение № 115/7.11.2014 г. по гр. д. № 2203/2014 г., ІІ г. о. и определение от 25.10.2012 г. по гр. д. № 490/2012 г., І г. о. са разгледани други хипотези и правни въпроси. В настоящия казус, след влизане в сила на решението по допускане на делбата между Р. Ш. Д. и А. Ш. П. и след постановяване на първоинстанционното решение по извършването й, Р. Ш. Д. и Е. А. К. са подали искова молба, по която е образувано гр. д. № 1821/2020 г. на Районен съд – Асеновград. По него са предявени и са висящи: искове по чл. 124, ал. 1 ГПК на двамата ищци срещу А. Ш. Паспалева, че те са собственици, при равни части, на основание давностно владение, на допуснатите до делба имоти, както и иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на делбата, поради неучастието в нея на Е. К.. Доколкото Р. Д. няма право да иска пререшаване на въпроса относно правото му на собственост на делбените имоти, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което са определени притежаваните от него квоти, производството по исковете, предявени от Е. К., неучастваща в делбеното производство, не се явява преюдициално за делбеното дело, съобразно изложеното по-горе. Следователно, като не е спрял, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по висящото пред него дело, въззивният съд не е действал в нарушение на ГПК, респ. неговото решение не се явява недопустимо. Ответницата по касационната жалба А. П. не е направила разноски пред ВКС, нито е направила искане за присъждане на такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,