Решение № 10540 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по три касационни жалби на Заместник Кмета на Община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, Ч. Добрев от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Ковачева и Л. Добрева от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Ковачева, срещу решение 278 от 06.03.2023г. по адм. д. 1582/2022г. на Административен съд гр. Варна, с което е отменена заповед 1794 от 05.06.2022г. на Заместник - Кмета на община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1 във връзка с ал. 6 ЗУТ е разрешено на Ч. Добрев и Л. Добрева като собственици на ПИ 10135.2526.101 по кадастралната карта (КК) на гр. Варна, да прокарат временен път с ширина 3,50м. като премине през имоти ПИ идентификатори 10135.2526.96 /стар ПИ 1098 по КП м. Св. Никола от 1977г./, собственост на Ж. Люцканова и И. Люцканов през обособен вход за имота покрай южната му граница със засегната площ от 48 кв.м. и ПИ идентификатор 10135.2526.100 на А. Чавдаров чрез обособяване на вход покрай южната му граница със засегната площ от 89 кв.м. В трите касационни жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. И тримата касатори твърдят, че е неправилен извода на съда за това, че заповедта е издадена в противоречие с изискванията на чл. 190 ЗУТ и в частност на ал. 3 на разпоредбата. Навеждат съображения, че допуснатият временен път следва предвидената в ПУП ПР улица от о.т. 63 до о.т. 85, която не е реализирана на място, а наличните 6 броя растения туи, които биха се засегнали от предвидения временен път не са от категорията обекти, които визира чл. 190 ал. 3 ЗУТ, тъй като могат да бъдат преместени и за тях ще бъде заплатено обезщетение. И тримата касатори искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. И тримата касатори претендират разноски за двете инстанции. Касаторът заместник кмет на община Варна прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на ответниците. Ответниците Ж. Люцканова и И. Люцканов изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответника А. Чавдаров изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от лица, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед 5515 от 31.12.2019г. на Кмета на община Варна, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел и обаче, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като от доказателствата, включително приетата СТЕ, е установил, че макар за територията, в която се намират имотите, засегнати от заповедта да има одобрен и влезнал в сила ПУП ПР, одобрен със заповед Г 170 от 1993г. и предвиденият временен път да следва уличната регулация по този план от о.т. 63 през о.т. 85 до о.т. 84, но не са били налице всички условия по чл. 190 ЗУТ. Приел е, че изискването на чл. 190 ал. 3 изр. второ не е налице, тъй като с предвиденият временен път се засяга дълготрайна декоративна растителност, а именно 6 броя туи, намиращи се в ПИ идентификатор 10135.2526.100, които са такава растителност съгласно § 1 т. 3 от ДР на Наредба 1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. Приел е и че от СТЕ се установява, че е налице друго решение за преминаване на временния път през ПИ идентификатор 10135.2526.108, при който вариант няма да се засегнат постройки или дълготрайна декоративна растителност. Решението е неправилно. Неправилен изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Чл. 190 ал. 3 от ЗУТ въвежда изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т.е. временният път следва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече прекараните, съгласно плана, улици. В случая безспорно се установява, че спорният временен път следва предвидения достъп до имота на заявителя, който е УПИ XXVIII 1100, част от ПИ идентификатор 10135.2526.101, по улица тупик от о.т. 63 през о.т. 84 до о.т. 85 по одобрения ПУП ПР от 1993г., който е влезнал в сила. Предвиденото отклонение на временния път следва изцяло контура на улицата тупик по плана в частта, засягаща имотите на жалбоподателите пред първата инстанция Ж. и И. Люцканови с идентификатор 10135.2526.96 и А. Чавдаров с идентификатор 10135.2526.100 от о. т. 63 до о.т. 85, поради което всички възражения за засягане на налична декоративна растителност /6 броя туи/, се явяват ирелевантни в настоящето производство по чл. 190 ЗУТ. Те са относими към законосъобразността на ПУП ПР от 1993г. в частта за предвидената по него улица тупик /която следва временния път/, която заповед обаче е влязла в сила /В този смисъл решение 1813 от 16.02.2023г. по адм.д. 9358/2022г. на ВАС/. Следва да се посочи и че е неправилен извода на съда за наличие на друг вариант за осигуряване на достъп до имота на заявителя през ПИ идентификатор 10135.2526.108, тъй като този имот не граничи с имота УПИ XXVIII 1100, до който е поискано прокарването на временен път, а достига до съседен на него имот УПИ XIII 1100. Предвид изложеното в случая са били изпълнени изискванията на чл. 190 ал. 3 ЗУТ и заповедта е съответна на закона. Като е достигнал до обратния извод АС гр. Варна е постановил оспореното решение в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Ж. и И. Люцканови и А. Чавдаров срещу заповедта. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора Ч. Добрев за присъждане на разноски за двете инстанции, които като доказани в размер на 1250 лв. за процесуално представителство и 70 лв. за заплатена държавна такса за настоящата инстанция, както и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. и депозит за СТЕ от 100 лв. за първата инстанция, следва да бъде уважено. Основателно е и искането на касатора Л. Добрева за присъждане на разноски, които като доказани в размер на 900 лв. за процесуално представителство и 70 лв. за заплатена държавна такса за настоящата инстанция, както и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. и депозит за СТЕ от 100 лв. за първата инстанция, също следва да бъде уважено. Основателно е и искането на касатора заместник - кмета на община Варна за заплащане на разноски за двете инстанции в размер на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК, което във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде уважено в размер на по 100 лв. за всяка инстанция, както и за заплатената за настоящата инстанция държавна такса в размер на 70 лв. Предвид изхода на исканията за присъждане на разноски от ответниците по касация Ж. Люцканова, И. Люцканов и А. Чавдаров като неоснователни не следва да бъдат уважени.