Решение № 961 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2017 г.

Решение № 961 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Й. от гр. И. срещу решение № 467/1.06.2017 г. на Административен съд С. област по адм. д. № 350/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон. Приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно мотивираността на акта; наличието на валидно правно основание, въз основа на което е издаден. Излага съображения за характера на наложената мярка, като я разграничава от наказанията. Претендира липса на основание за налагане на мярката, като твърди, че моторното превозно средство - О. А. с рег. № СА 9108 КТ не е негова собственост. Прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 - 0274-000096 от 26.02.2017 г. на ВПД Началник РУП към ОДМВР С., РУ И. При условията на евентуалност, прави искане за изменение на заповедта при намаляване на продължителността на срока на наложената ПАМ. Представителят на Върховна административна прокуратура /ВАП/ дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред Административен съд С. област е образувано по жалба на Г. Д. Й. от гр. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0274-000096 от 26.02.2017 г. на ВПД Началник РУП към ОДМВР С., РУ И., с която на собственика на автомобила е наложена мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: "прекратяване на регистрацията" на МПС - ОПЕЛ АСТРА, с рег. № СА 9108 КТ, за срок от една година. Жалбоподателят сочи, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения: - не било посочено правното основания за налагане на мярката; липсвали мотиви досежно продължителостта на наложена мярка; заповедта била издадена само въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, без наличие на влязло в сила Наказателно постановление /НП/ за нарушението "управление на МПС след употреба на алкохол". Твърди, че за деянието, срещу Йовчев е образувано наказателно производство, приключило със Споразумение по нохд № 166/2017 г. по описа на РС гр. И. Като се позовавана ТР № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС сочи, че за едно деяние извършителят не може да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност. Прави искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно като краен резултат. Касационната инстанция споделя изводите на представителя на Върховна административна прокуратура досежно липсата на мотиви в обжалваното решение по наведените от жалбоподателя възражения. От една страна обаче твърдяното касационно основание е единствено неправило приложение на материалния закон, а от друга страна - порокът не се отразява върху крайния извод на съда за законосъобразност на обжалваната заповед. Без да повтаря правилните изводи на АССО, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, касационната инстанция ще изложи допълнително съображения досежно правилното приложение на закона от страна на административния орган: Чл. 171 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ дава правомощие на компетентните орган, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да прилагат определени принудителни административни мерки, сред които в т. 2а и "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство". Правилен е извода на първоинстанционния съд за доказаност на основанието за налагане на процесната мярка - "управление на ППСр с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, установена по надлежен ред". ПАМ е наложена на валидно правно основание - чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Формалното неизписване на закона след номера на разпоредбата не обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като същият закон се цитира в рамките на изречението, като не се създава съмнение за възможност за объркване на дееца досежно деянието, за което се налага мярката, както относно фактическото, така и досежно реализирането му от правна страна с всеки от елементите от фактическия му състав. ПАМ като вид държавна принуда не е наказание. Достатъчно основание за налагане на мярката е констатирането на нарушението с Акт за установяване на административно нарушение. Предвид различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с Наказателно постановление за същото деяние. Законът не обвързва компетентността на органа да приложи ПАМ с издаването на НП за деянието, нито с влизането на същото в сила. ПАМ е самостоятелен вид държавна принуда, която се реализира от органа при наличието на нормативно предвидени предпоставки, а сред тях не са издаване на НП за деянието, за което е наложена ПАМ. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение като е издал заповедта за налагане на ПАМ преди издаване на НП за същото деянието, само въз основа на АУАН. Досежно възражението на жалбоподателя, касаещо недопустимостта за едно деяние на лицето да се налага едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност. Изводът принципно е правилен, но е ирелевантен към извода за законосъобразност на обжалваната заповед. С нея на дееца се налага ПАМ, а не административнонаказателна отговорност. Ето защо, възражението, че деецът е осъден за същото деяние на лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 НП е неотносимо към настоящото производство. При едновременно реализиране на наказателна и административнонаказателна отговорност на дееца за едно и също деяние, способът за защита е извънреден способ за контрол върху НП, който може да се реализира по реда на чл. 70 и следв. от Закона за административните нарушения и наказания, но в самостоятелно производство. Предвид представения по делото нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена. И на последно място, касационната инстанция не споделя възражението на касатора досежно липсата на мотиви в заповедта относно продължителността на срока на ПАМ. Мотиви се съдържат в констативната част на акта и са свързани с тежестта на нарушението, предвид установения промил на алкохол в кръвта на дееца - 1,38 промила. Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ. Касационната инстанция споделя становището на ВАП, че позоваването в решението на първоинстанционния съд на отменен преди 10 години нормативен акт - ЗАП, не е основание за неправилност на същото. Видно от изложението, съдът е извършил проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, като изискването за форма на акта и реквизити е спазено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК.