Определение № 244 от 04.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 209/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. К. от С. против определение № 1644/30.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1030/2010 г. на П. АС, с което се потвърждава в обжалваната част определение № 513/22.06.2010 г. по гр.д. № 291/2008 г. на К. ОС, с която ищецът-жалбоподател е осъден да заплати разноски на ответниците, както следва: Ив. Б. - 296.83 лв., ИК Р. ООД-К. – 682.50 лв. и П. ЕООД-К. – 500 лв. Ответниците по частната касационна жалба са подали отговор, че не са налице основания за допускане, а освен това е и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий-обжалваемия интерес - чл.280,ал.2 ГПК, и от реалните критерии за допускане на касационно обжалване, които се проверяват от ВКС-чл.280,ал.1 ГПК. В случая обжалваемият интерес е под установеният минимум в чл.280,ал.2 ГПК, преди и след изм. ДВ 100/2010 г., и затова определението не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.