Определение № 590 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7796/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по писмена молба на кмета на община Кюстендил, подадена чрез процесуален представител адв. А. Велкова, с която се иска изменение на влязло в сила решение № 10246 от 26.10.2023г., постановено от Върховен административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 7796/2023г., в частта за разноските. Молителят оспорва мотивите на съда, в които е прието, че липсва доказателство за договореност между страните за заплащане на адвокатско възнаграждение в определен размер. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразно правилата на чл. 8 от Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Претендира изменение на горепосоченото съдебно решение с осъждане на "Браво-строй" ЕООД да му заплати разноски, представляващи внесено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата - "Браво-строй" ЕООД с писмено възражение оспорва искането като недопустимо, тъй като с него се иска изменение на съдебното решение, а при липса на представен от страната по делото списък на разноските, такова искане се оставя без разглеждане. Алтернативно пледира за отхвърляне на молбата като неоснователна. Според настоящия съдебен състав предявеното искане за изменение на влязло в сила решение в частта му за разноските е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО по следните съображения: С решение № 10246 от 26.10.2023г., постановено по адм. д. № 7796/2023г. съдът е осъдил "Браво-строй" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, [улица], с управител Д. Янков, да заплати на община Кюстендил направените по делото разноски в общ размер 1100 /хиляда и сто/ лева, от които 850 /осемстотин и петдесет/ лева - внесена държавна такса и 250 /двеста и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на горепосоченото съдебно решение ясно и категорично е посочено следното: "Освен това в производството пред касационната инстанция не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, обосноваващ възмездността на положения от адвоката труд и определящ дължимото адвокатско възнаграждение по делото. Тази липса не може да бъде санирана нито със съдържанието на приложеното пълномощно, с което представляващият община Кюстендил упълномощава адвокатското дружество, което на свой ред е преупълномощило адвокат Велкова, нито с обстоятелството, че по силата на Закона за ограничаване на плащанията в брой заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 43494 лева се извършва по банков път. От съществено значение е обективния факт, че в случая и в двете пълномощни, приложени на л. 107 и л. 108 по делото липсва постигната между страните договореност за заплащане на адвокатско възнаграждение в определен конкретен размер. Ето защо съдът намира, че в тази хипотеза не е налице волеизявление от представляващия община Кюстендил за заплащане на адвокатско възнаграждение в какъвто и да е размер. По отношение на инвокираното в касационната жалба искане за възлагане на съдебно- деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, решаващият съдебен състав счита, че е основателно, с оглед на което ответникът по касационната жалба "Браво-строй" ЕООД следва да заплати на касационния жалбоподател сторените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 850 лв. и юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 250 лв. ". Касационният съдебен състав не е пропуснал да се произнесе по отношение на претендираните от касатора разноски, а е изложил подробни мотиви по пози въпрос, поради което в случая се претендира изменение, а не допълване на визираното съдебно решение. По силата на чл. 80, изречение второ ГПК, страната, която не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, няма право да иска изменение на решението в частта на разноските. В този смисъл е формираната трайна и непротиворечива практика на ВАС по този вид казуси - определения по адм.д. № 11061/2013г., адм.д. № 7166/2014г., адм.д. № 223/2014г. и др., според които искането за изменение на съдебния акт е процесуално недопустимо при липса на своевременно представен списък на разноските. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 6/2012г., молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима за разглеждане. Тълкувателният акт на ВКС е по приложение на разпоредби от ГПК, който по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, за неуредените въпроси, каквито са тези по въпроса за списъка на разноските, са приложими и в административното производство. В съответствие с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС и ВАС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В конкретния случай искателят не е представил по делото списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за претендираните от него разноски до приключване на съдебното заседание. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските до приключване на съдебното заседание. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му за разноските, поради което това искане е процесуално недопустимо. На основание на горното и на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,