Определение № 50697 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4563/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Р., чрез адв. В. Т., срещу решение № 260508/12.04.2021г. по гр.д.№ 196/21г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от И. Р. срещу Ж. К. Х. искове по чл. 240 ЗЗД за присъждане на: 5000 лева по договор за заем от 26.01.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г.; 5000 лева по договор за заем от 02.02.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. и 2500 лева по договор за заем от 06.02.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Ищецът Р. е предявил при условията на обективно кумулативно съединение три иска по чл. 240 ЗЗД. Те се основават на твърденията му за наличие на три отделни договора за заем, сключени с ответницата, по които й е предал различни суми на отделни дати, а тя е поела задължение да върне всяка от заетите суми на определен падеж ( в случая един и същ). Претендирано е връщане на всяка една от заетите по трите договора суми, нито една от които не надвишава сумата 5 000 лева. Ето защо, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд