Определение № 138 от 28.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2412/2011 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. С определение № 293/02.09.11 г.административният ръководител на ОС-Бургас е прекратил производството по В.Н.Ч.Х.Д.664/11 г.по описа на същия съд и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждане на въззивното наказателно дело от частен характер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно, предвид наличието на предпоставките, заложени в нормата на чл. 43, т.3 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като съобрази изразеното от прокурора становище, намери следното: В настоящия случай може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по въззивен ред по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от ОС-Бургас са се отвели от разглеждане на второстепенното производство по съществото на процедурата, всеки от тях посочвайки условието, заложено в чл. 29, ал. 2 НПК и обосновавайки се с възможността да възникнат съмнения за безпристрастността и незаинтересоваността от изхода на спора, ако участвува в разглеждане на делото. И това е така, тъй като жалбоподателят упреква целокупния съдебен състав на ОС-Бургас във връзки с мафиотски стуктури, оказващи влияние върху изхода на конкретното дело. Обусловена е следователно необходимостта от промяна на подсъдността, чрез възлагане на производството за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран до гр. Варна. В последния град се претендира,че е извършено деянието. Местната подсъдност на РС-Варна е сменена, видно от К.Н.Ч.Д.1186/11 г.по описа на ВКС,2 н.о. За пореден път подсъдността, но този път въззивната такава, търпи промяна, като за съответен съд по нея се определя ОС-Шумен. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение