Определение № 178 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11907/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на М. Добрев против определение № 9318/30.10.2023г., постановено по адм.д № 9321/2023г. по описа на Административен съд София - град. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му. Върховният административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежната страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АССГ е върнал исковата молба на Добрев срещу Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 204, ал. 1 АПК. В постъпилото по делото уточнение от лицето се твърди настъпване на имуществени и неимуществени вреди в патримониума на ищеца от неоснователно бездействие на длъжностни лица от АГКК да издадат скици на недвижим имот, необходими за производство по изпълнително дело. Съдът е посочил, че издаването на скица е административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б.“б“ от Закона за администрацията, като съгласно § 8 от АПК се прилагат правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове, както и обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Предвид на това е приел, че неиздаването на скица не може да бъде разглеждано като незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установено е, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, нито се твърди вреда в резултат на незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган. Отнася се за формиране на воляизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване права, а отказът /изричен или мълчалив/ за издаване на скица е индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 3 АПК. Такъв отказ не е бил оспорен пред съда от Добрев, нито е отменен или оттеглен от органа. Съдът е мотивирал акта си с обстоятелството, че не е налице една от процесуалните предпоставки за допустимост на исковата претенция за разглеждането й по заявения процесуален ред - чл. 203 - чл. 207 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. От нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК се извежда извод, че когато вредите се търпят от действие или бездействие, по тяхната незаконосъобразност се произнася съда, пред който предявен искът за обезщетението. Видно от исковата молба е, че не се твърди вредите да са настъпили от незаконосъобразни актове на ответника. Многократно ищецът се позовава на незаконосъобразни бездействия на АГКК, поради което съдът не е имал основание за връщане на исковата молба по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК. Действително издаването на скица е административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б.“б“ от Закона за администрацията, а съгласно § 8 от АПК се прилагат правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове, както и обжалване на отказите за извършването им (изрични или мълчаливи). Дали соченото незаконосъобразно бездействие не представлява такова, а мълчалив отказ на административния орган е преценка по съществото на спора. Процесуално неправилно е в производството по проверката за допустимост на иска да се анализират доказателствата по делото и искът да не се разглежда по същество, а да се прекратява като недопустим. Предвид допуснатото нарушение на чл. 204, ал. 1 АПК, определението следва да бъде отменено, а е делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. чл. 226 АПК