Определение № 317 от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2016 г.
ВКСII гражданско отделение06.07.2017reporting judge Гергана Никова
Ruling
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 167 от 26.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 207/2016 г. на Окръжен съд – Враца. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ........................................2017 година, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касатора А. И. М., чрез процесуалния му представител адвокат Г. П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 75 (седемдесет и пет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 5536 от 01.07.2016 г. на А. И. М. чрез адвокат Г. П. против въззивно решение № 167 от 26.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 207/2016 г. на Окръжен съд – Враца. С определение № 8 от 17.01.2017 г. производството по него е спряно до постановяването на ТР по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК по въпроса „Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност”. Понастоящем пречката за движение на делото е отстранена, тъй като е обявено постановеното по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК Тълкувателно решение № 3/2016 от 29.06.2017 г. и производството следва да бъде възобновено. Подадената от А. И. М. чрез адвокат Г. П. касационна жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Ответникът по касация П. Т. Й., действащ като [фирма], не е подал писмен отговор. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – чл. 273 ГПК, окръжният съд е обезсилил изцяло решение на Районен съд - Мездра № 199 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 663/2015 г. като недопустимо и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда с участие на всички надлежни страни в производството. Изложено е, че районния съд е бил сезиран от А. И. М. с три обективно съединени иска, а именно:
по чл. 108 ЗС за предаване на незастроените 60 кв.м. от собствения му УПИ І-109, кв. 16 по рег.план на [населено място] (целият с площ от 320 кв. м.);
по чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахне всички свои подобрения и вещи в процесния парцел и преминава само през югоизточния вход, за да ползва собствения си южен магазин, също разположен в парцела и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствените на ищеца 60 кв.м. от УПИ І-109 в [населено място] за периода от 29.10.2010 г. до 30.06.2015 г. В резултат от служебно извършена справка въззивният съд установил, че ищецът А. И. М. е женен за В. И. М.. Приел е, че съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по искове, предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху обща вещ. Посочил е, че районният съд е бил задължен служебно да конституира като страна в процеса и съпругата на ищеца. Като не е постъпил по този начин, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим ревандикационен иск. И тъй като уважаването на останалите обективно съединени искове (по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД) е обусловено от основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС, окръжният съд е намерил първоинстанционното решение за изцяло недопустимо. То е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране на съпругата на А. И. М. като ищец по делото. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани правни въпроси, по отношение на които касаторът поддържа, че е налице противоречие между произнасянето на въззивния съд и практиката на ВКС. Обобщени, поставените от касатора въпроси касаят правния проблем относно вида на другарството – факултативно или задължително - по предявен от някой от съпрузите иск за собственост на вещ или имот, придобит в режим на имуществена общност. Този въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а възприетото разрешение е в противоречие с постановеното ТР по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 75 лв. По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия