Определение № 891 от 11.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1577 от 12.10.2009 год. по в.гр.дело № 1048/2007 год., с което е оставено в сила решение от 19.11.2001 год. по гр.дело № 5304/2000 год. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ състав за отхвърляне като неоснователни предявените от И. Г. Д. от[населено място], Е. [ЕГН], Р. В. П. от[населено място], Е. [ЕГН] и М. Г. И. от[населено място], Е. [ЕГН], против Н. В. В. от[населено място], Е. [ЕГН], А. К. П. от[населено място], Е. [ЕГН], Д. С. К. от[населено място], Д. С. С. от[населено място], Е. [ЕГН] и Х. Д. К. от[населено място], Е. [ЕГН], искове с правна квалификация чл.108 от ЗС за предаване-като на собственици-владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1200 кв.м., находящо се в [населено място], кв.”Х. С.-запад”, съставляващо имот пл.№ 1102 от кв.63-нов по плана на града, при граници: улица, парцел ІХ-магазин, парцел Х-комплексно застрояване. Недоволни от въззивното решение са касаторите О. Д. Ч. и А. Д. Ч., представлявани от адвокатите Б. М. и А. П. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Прилагат решения на Върховния касационен съд. Постъпила е касационна жалба и от Р. В. П., М. Т. Д., К. И. Д., М. И. И., Т. А. И. и А. Д. Ч., представлявани от адвокат Г. А. М. от Пловдивската адвокатска колегия, подадена в срока по чл.283 ГПК, в която се излагат същите основания по чл280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Прилагат решения на касационната инстанция относно противоречива практика. От ответника по касация [фирма], представлявано от адвокат С. Й. Т. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Не претендира разноски по делото. Ответниците по касация Н. В. В., Д. С. К., Д. С. С. и Х. Д. К. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е съобразил задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени с отменителното решение № 2798 от 12.04.2007 год. по гр.дело № 2354/2004 год. по описа на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд относно приложението на разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.11 ППЗСПЗЗ. Взето е предвид заключението на втората тройна техническа експертиза по отношение имот пл.№ 976, в който сградата има постоянен градоустройствен статут и съставлява проведено към 1977 год. мероприятие по благоустройството на комплексното жилищно застрояване, за които нужди е било извършено отчуждаването. Направен е извод, че спорната част от отчуждения имот е била засегната от проведено мероприятие, което е пречка за извършване на реституция, поради което отразеното в издадените скици и удостоверения по чл.13 ППЗСПЗЗ е прието за неправилно, което води и до неправилност на реституционното решение на ПК – за това се явява недоказан ревандикационния иск по чл.108 ЗС по наследство и реституция. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено. Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка. По първата жалба: Решение № 1208 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 5459/2007 год. на V гражданско отделение касае приложението на чл.108 ЗС; чл.10, ал.7, чл.10б, ал.1 и чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, че при спор за собственост в рамките на общия исков процес, този който се позовава на последици от административния акт, следва да установи, че са били налице материалноправните предпоставки за издаването му; Решение № 85 от 04.03.2009 год. по гр.дело № 3133/2008 год. на І гражданско отделение е свързано с приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ по иск с правна квалификация чл.108 ЗС, но за вилен имот; Решение № 410 от 15.05.2000 год. по гр.дело № 1504/1999 год. на ІV гражданско отделение има предвид разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ с изрично посочване, че изискването за законност на строителството не се отнася и до хипотезите на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, защото в тази разпоредба не е предвидено; Решение № 1389 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 6484/2007 год. на V гражданско отделение е отменително; Решение № 857 от 07.10.2008 год. по гр.дело № 3008/2007 год. на ІІІ гражданско отделение е също отменително; Решение № 1992 от 21.01.2002 год. по гр.дело № 317/2001 год. на ІV гражданско отделение касае приложението на чл.10б, ал.1 във връзка с чл.24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ. По втората жалба: Решение № 1032 от 30.10.2008 год. по гр.дело № 4289/2007 год. на ІІ гражданско отделение е отменително, но по иск с правна квалификация чл.255 ГПК/отм./; Решение № 1031 от 01.10.2008 год. по гр.дело № 4106/2007 год. на ІV гражданско отделение е по иск, но с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение