Определение № 10022 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 АПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. Ч. от гр.Карлово срещу определение № 5135/08.07.2024 г. по адм. д. № 940 от 2024 г. на Административен съд Бургас, с което жалбата му против решение № 1040-02-39/26.03.2024г на Директора на ТП на НОИ-Бургас е оставена без разглеждане и е прекратено производството по това дело. Ответникът по спора- Директор на ТП на НОИ Бургас не е взел становище по жалбата. Частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по жалба на същото лице срещу решение № 1040-02-39 от 26.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № 021-00-35-3 от 16.02.2024 г. на ръководителя на осигуряването при безработица в ТП на НОИ Бургас, с което му е отказано парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО. С разпореждане от 14.06.2024 г. на административния съд жалбата е оставена без движение и е даден 7-дневен срок за внасяне на държавна такса в размер на 10 лева,както и са констатирани други нередовности по производството- а именно посочване наименованието на съда /АС-Бургас/,трите имена и адрес ,телефон,факт и електронен адрес,посочване на обжалвания административен акт,в какво се състои незаконосъобразността му,в какво се състои искането,както и да обоснове правния си интерес. Това разпореждане е било връчено на жалбоподателя на 24.06.2024 г. и 7-дневният срок е изтекъл на 01.07.2024 г., който е присъствен ден. От представената вносна бележка е видно, че държавната такса е била внесена на 28.06.2024 г. След като разпореждането е било изпълнено след изтичането на 7-дневния срок, административният съд с определението от 08.07.2024 г. е прекратил образуваното производство. Обжалваното определението е неправилно. Съгласно чл. 120, ал. 1 КСО за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса. Безработните лица следва да бъдат третирани като осигурени лица (арг. чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО, независимо, че тази т. 4 е изключена от изброяването в § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО).Ето защо и даването на указания за отстраняване на нередовност,състояща се в невнасяне на държавна такса за производство,за което изрично в чл.120 ал.1 от КСО е предвидено осигурените лица да не внасят такса,по същество освобождаве от внасянето й задълженото лице.Независимо от това частния жалбоподател е внесъл държавната такса,така както му е указано в срок. След внасянето на таксата въпросът за редовността на жалбата н атова основание не е съществувал.Останалите посочени основания за отстраняване на нередовности по жалбата по същество не представляват такива- първоинстанционният съд е извършил проверка на адресната и гражданската регистрация на оспорващия,макар същия коректно да ги е посочил в жалбата.Очевидно ясно е изписан оспорения административен акт,а съдържанието на същия,с който по същество се потвърждава разпореждане за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО,предпоставя правния интерес от оспорване на същия пред съд.Ясно са посочени и твърдените от частния жалбоподател обстоятелства,които обуслявят незаконосъобразността на акта.Като е приел друго, административният съд е постановил едно неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдебното производство. Водим от горното, Върховният административен съд,