Определение № 271 от 22.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2016 г.

С молба вх. № 4774/28.04.2017 година [община] е поискала да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 295/29.03.2017 година като И. З. И. бъде осъден да й заплати направените по делото разноски за първата и за въззивната инстанции, освен присъдените с решението такива за производството пред ВКС. Ответникът по молбата И. З. И. е подал отговор на същата с вх. № 5925/29.05.2017 година, с който е изразила становище, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 295/29.03.2017 година съставът на ІV г. о. на ВКС е отменил изцяло решение № 612/16.12.2016 година на Окръжен съд Плевен, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 929/2015 година и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от И. З. И. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е осъдил И. З. И. да заплати на [община] сумата от 825.00 лева, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Липсва произнасяне на съда за направените от [община] съдебни и деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции. Тъй като това решение е окончателно и не подлежи на обжалване, срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е започнал да тече от датата на постановяването му. Молбата на [община] е постъпила в съда на 28.04.2017 година, с оглед на което е спазен срокът, в който може да се иска допълването на определението в частта му за разноските, а наред с това в проведеното на 09.11.2016 година открито съдебно заседание пред касационната инстанция молителят е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Тъй като предявените от И. З. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ той, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, дължи на [община] направените от нея във връзка с тези искове съдебни и деловодни разноски. При това се дължат всички направени до датата на приключване на устните състезания по гр. д. № 1178/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. съдебни и деловодни разноски, включително и тези направени пред първата и втората съдебни инстанции, а не само тези направени пред касационното инстанция. От представените по делото доказателства е видно, че пред първата инстанция [община] е представила доказателства за реално извършени разноски в размер на 840.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение, а пред втората са представени доказателства за реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лева. Общо разноските за двете инстанции, които не са присъдени с постановеното по делото решение, са в размер на 1560.00 лева. Във всяка една от съдебните инстанции [община] е правила искане за присъждане на направените от нея съдебни и деловодни разноски, поради което е не може да бъде прието, че същите не са претендирани и пред касационната инстанция. С оглед на това молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и постановено по делото решение № 295/29.03.207 година трябва да се допълни като И. З. И. бъде осъден да заплати на сумата от още 1560.00 лева, представляващи направените пред първата и втората съдебни инстанции по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение