Определение № 847 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 782/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Х. Ч., в качеството му на синдик на ЗК “Р.-92” /н./, [населено място] срещу определение № 236/16.08.2011г., постановено по ч.т.д.№ 203/2011г., с което Бургаският апелативен съд е потвърдил определение № 489/14.06.2011г. по т.д.№ 545/10г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на молбата за допълване на решение № 88/2011г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна срана, в срока по чл.275 ГПК и срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането е за допълване на решението, като се присъдят разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, но е изложил съображения, че възнаграждението е платено след последното съдебно заседание и след постановяване на решението. Съобразена е нормата на чл.80 ГПК, определяща крайния момент, до който направените разноски могат да се вземат в предвид, поради което молбата е отхвърлена. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според частния жалбоподател несъстоятелният длъжник е бил в невъзможност да направи разноските в срока по чл.80 ГПК и с отказа да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение се утежнява процесуалното положение на синдика, тъй като той е зависим от постъпленията в особената сметка. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е поставен конкретен правен въпрос, изискващ тълкуване на правна норма, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частният жалбоподател сам сочи, че невъзможността разноските да се направят до точно определен момент, когато същата произтича от обективно състояние, е обстоятелство, което не е отчетено от законодателя. Разпоредбите на чл.80 и чл.78, ал.1 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като разширяването на обхвата им чрез приемане на доводите на касатора не е в правомощията на ВКС. Липсата на парични средства за реално заплащане на разноските би могла да е резултат на множество фактори, включително и когато търговецът не е в производство по несъстоятелност, но същата не е основана на конкретна законова разпоредба, чието съдържание да се разкрие по тълкувателен път. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд