Определение № 755 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 732/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. Д. Г. и Д. В. Г. против определение № 558/27.10.2009 г., постановено от Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по ч.гр.д. № 121/2009 г. Съдебният състав, за да се произнесе по частната жалба, установи следното: В. Г. и Д. Г., като наследници на М. Б. са предявили искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против К. С. Ш.. Те са отхвърлени изцяло от първостепенния Софийски градски съд, като неговото решение е потвърдено от Софийски апелативен съд в производство по чл. 218з ГПК /отм./. Подадена е касационна жалба от двамата ищци, образувана в гр.д. № 3705/2008 г. Състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, като е преценил, че предмет на въззивното решение са множество обективно и субективно съединени искове – всеки с цена под 5 000 лв. и на осн. чл. 218а, б.”а” ГПК, отм, е прекратил касационното производството и е върнал жалбата. Това определение е обжалвано с частна жалба и друг тричленен състав на Върховния касационен съд с определение № 137/20.03.2009 г. по ч.гр.д. № 121/2009 г. го е потвърдил. Изложил е подробни съображения как е определена цената на отделните обективно и субективно съединени искове, както и, че е без значение, какъв е техния общ сбор. Посочено е още, че от значение за цената на исковете е от значение последното допуснато изменение в размера им по реда на чл. 116 ГПК, а не първоначално претендираните суми с исковата молба. В. Г. и Д. Г. са подали молба за поправка на явна фактическа грешка и за допълване на горното определение. Обосновават се с грешно пресмятане при определяне левовата равностойност на паричните им вземания, които са в щатски долари, към датата на предявяване на исковата молба. Искат допълване на същото определение с произнасяне по всичките им доводи, изложени в частната им жалба, както и с посочване дали съдебния акт по чл. 274, ал. 2 ГПК на Върховния касационен съд подлежи на обжалване. И двете искания са оставени без уважение от съдебния състав на Върховния касационен съд с определение № 342/29.06.2009 г. Д. В. Г. е подал нова молба за поправка на явна фактическа грешка, допусната в определението от 20.03.2009 г. на Върховния касационен съд при пресмятане левовата равностойност на исковете. Тя е върната като недопустима с обжалваното определение, в което са изложени съображения, че по същото искане съдът вече се е произнесъл. Това определение е правилно. Двете молби – от 27.03.2009 г. и от 22.07.2009 г. в частта относно искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 137/20.03.2009 г. по ч.гр.д. № 121/2009 г. на Върховния касационен съд, са идентични. Съдът вече се е произнесъл с акт по чл. 247 ГПК, който е окончателен и правилно втората молба е върната като процесуално недопустима. В частната жалба, предмет на настоящото производство жалбоподателите не вземат никакво становище по процесуалния проблем, който трябва да се прецени – има ли съвпадение между двете им молби, съответно дали втората е допустима. Отново излагат съображенията си за начина, по който трябва да се изчисли левовата равностойност на щатския долар и да се определи цената на предявените от тях искове – все обстоятелства, които не са предмет на настоящата проверка и не могат да се изследват в настоящото производство. В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното,