Определение № 799 от 24.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 730/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение №973 от 31.05.2011г., постановено по гр.дело №1725/2011г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – вх. №240/12.01.2011г. срещу разпореждане №249/18.11.2010г. на Врачанския окръжен съд. Жалбоподателят [фирма] моли за отмяна на определението с оплаквания, че в резултат на постановени от Врачанския окръжен съд съдебни актове се пречи на дружеството да получи правосъдие и моли ВКС да се произнесе за дължимите в производството по несъстоятелност ДТ. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Правилно САС е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] поради липсата на предмет на обжалване. Обжалваното с частната жалба разпореждане на Врачанския окръжен съд от 18.11.2010г. / с него е даден срок на въззивниците да внесат ДТ в размер на 96 000 лв./ е било отменено от самия първоинстанционен съд преди въззивният съд да се произнесе по въззивната жалба. При това положение няма акт, който да бъде предмет на последващ инстанционен контрол. Въпросът за дължимата ДТ по въззивните жалби не е предмет на това производство, защото не е бил предмет на разглеждане от САС по частната жалба. Размерът на дължимата ДТ се определя от съда, който администрира въззивните жалби или от въззивния съд, който е компетентен да се произнесе по жалбите. Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение