Определение № 8072 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Рибарско сдружение "Черно море 2005", подадена чрез пълномощника адвокат В. Савов, против определение № 4220 от 23.04.2024 г., постановено по адм. д. № 557/2024 г. на Административен съд Варна. В частната жалба се съдържат съображения за неправилност и необоснованост на определението. Твърди се, че членовете на сдружението ползват лодкостоянката, чието швартоване е забранено и на нея държат лодките си. Забраната за нейното използване означава, че плавателните съдове трябва да останат на плаваща котва в езерото, което е още по-голяма предпоставка за застрашаване на корабоплаването, живота и здравето на мнозина. Заявява, че рибарите вече са настъпили неблагоприятни и необратими икономически последици, защото са гонени от мястото и глобявани. По изложените съображения се иска уважаване на жалбата и спиране на предварителното изпълнение. Ответникът - директор на Дирекция „Морска администрация-Варна“ към Агенция „Морска администрация“, представя писмен отговор в който оспорва частната жалба и пледира за отхвърлянето й. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за спиране предварителното изпълнение на заповед № 3-111/27.02.2024 г. на директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“. Тя е издадена на основание чл. 362, ал. 1, т. 1 - 4 от Кодекс на търговското корабоплаване (КТК) и чл. 22, ал. 1, т. 23, б.“в“, предл. І от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, за посочени обекти, между които попада по т. 34 - „Кейове „Клуб за спортен риболов Черно море“ и рибарско сдружение "Черно море 2005", Западна промишлена зона, северния бряг на Варненското езеро, съгласно протокол № 20 от 12.02.2024 г. Със заповедта заради установени несъответствия с изискванията на Наредба № 9 от 17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (Наредба № 9/17.10.2013 г.), конкретно за обекта по т. 34 несъответствия на местата за швартоване - липсващи отбивачки, швартови устройства, компрометирани конструкции, стърчащи елементи създаващи опасности, с цел осигуряване безопасността на корабоплаването в района, живот, и здравето на хората е постановена забрана за швартоване на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях, до привеждането на обекта в състояние, което не застрашава живота и здравето на хората. В заповедта е посочен редът и срокът за обжалването й, както и че обжалването не спира нейното изпълнение. За да отхвърли искането Административен съд Варна се е мотивирал, че въпреки дадените указания относно доказателствената тежест, жалбоподателят не е представил доказателства, обосноваващи визираните в чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК предпоставки - нови обстоятелства за настъпване на значителна и труднопоправима вреда, вследствие предварителното изпълнение на заповедта. Определението е правилно и законосъобразно. Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 АПК, а е по силата на законовата норма на чл. 362, ал. 2 КТК, както правилно е приел административният съд в диспозитива на обжалваното определение. Следователно основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4, вр. ал. 2 на чл. 166 АПК, т. е. ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, при наличието на нови обстоятелства. Твърдените от Рибарско сдружение "Черно море 2005" вреди не попадат в обхвата на тази разпоредба, тъй като сочат на неудобства, които ще възникнат при изпълнение последиците на заповедта, както и за хипотетична опасност за застрашаване на корабоплаването, живота и здравето на хората при забраната за ползването на лодкостоянката, свързана връзването на лодките на плаващи котви в езерото. Същевременно сдружението не оспорва в жалбата си и уточнението към нея, че съоръжението е опасно за швартоване, качването и слизането на хора, поради липсващи отбивачки, швартови устройства, компрометирани конструкции, стърчащи елементи създаващи опасности. След като не се твърди настъпването на конкретни, а не хипотетични вреди и няма представени доказателства за техния евентуален размер, не може да бъде извършена преценка за значителността им. Не се обосновава, че вредите са трудно поправими и не се излагат факти в тази насока. Няма представени и доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вредите, които членовете на сдружението ще претърпят поради невъзможността да ползват опасното съоръжение и недопускането им до него, не са в резултат на новонастъпил факт, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. 362, ал. 2 КТК. С оглед на горното, обжалваното определение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд