Определение № 434 от 24.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 181/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Д. И. Я. от [населено място] е поискал да бъде изменено решение № 102 от 14.07.2011 год. по гр.дело № 181/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. в частта за разноските. Поддържа се, че в съдебното заседание по делото не се е явил адвокат на ответната страна, не е бил представен договор за правна помощ и не е извършена адвокатска услуга на страната. Ответникът по молбата К. Д. К. от [населено място], общ.Б. е на становище, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата е подадена в рамките на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК – на 05.08.2011 год. и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството по чл.303, ал.1, т.т.1, 2 и 3 и чл.304 ГПК е било образувано въз основа на молби на В. И. Я. и Д. И. Я. /сега молител/ от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 4 от 06.01.2010 год. по гр.дело № 719/2009 год. на Добричкия окръжен съд. На 03.01.2011 год. в Балчишкия районен съд е постъпило възражение от К. Д. К. срещу молбите за отмяна /л.56 от гр.дело № 181/2011 год. на ВКС, ІІ г.о./, с което се поддържа, че не са налице хипотезите на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. Представен е и договор за правна защита и съдействие: серия В № 127388 от 29.12.2010 год. /л.59 от делото/ с предмет изготвяне на възражение по молби за отмяна със страни К. Д. К. и адвокат Н. Д. Т. от [населено място], по който е договорено и внесено възнаграждение в размер на 200 лева. С възражението е направено изрично искане за заплащане на разноски за производството по молбите за отмяна. За заседанието на 05.04.2011 год. ответникът К. Д. К. е призован чрез процесуалния си представител по делото адв.Н. Д. Т., но не се е явил лично и не е представляван от последния. С решение № 102 от 14.07.2011 год. по гр.дело № 181/2011 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е оставил без уважение молбите за отмяна и е осъдил В. И. Я. и Д. И. Я. да заплатят на К. Д. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата намира приложение и в производството за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 и сл.ГПК. Съобразно чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание, адвокатското възнаграждение е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 от наредбата. Разпоредбата се прилага и в производството по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, като възнаграждение се дължи и за защита чрез изготвяне на възражение срещу молбата за отмяна. В случая, двамата молители в производството по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК са осъдени да заплатят на ответника по молбите общо 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение, т.е. по 100 лева всеки един от тях, който размер е в съответствие с разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1, чл.9 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В заключение, липсват основания за изменение на решението в частта му за разноските, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.