Определение № 59 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 34/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 25687 от 9.07.2010 г. на О. Г. Г., чрез адвокат И. Р., против разпореждане № 6307 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 2147/2009 г. на В. окръжен съд, с което е върната подадената от О. Г. Г. чрез адвокат И. Р. частна касационна жалба с вх. № 8713/12.03.2010 г. Ответникът по частната жалба К. Д. Х. не е изразила становище по същата. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Частна жалба вх. № 8713/12.03.2010 г. е оставена без движение с разпореждане № 3263/30.03.2010 г. с указания за отстраняване на нередовностите й – посочване на обжалваемия акт и представяне доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15.00 лв. С разпореждане № 4477 от 26.04.2010 г. е констатирано, че в постъпилата молба липсва квитанция за платена държавна такса и отново са дадени указания за представянето й. С молба от 15.05.2010 г. е посочено, че приложенията са пуснати в края на работния ден и банките не работили, поради което е поискана нова възможност за заплащане на държавната такса. С разпореждане № 4917 от 14.05.2010 г. е даден едноседмичен срок за представяне на пълномощно за подаване на частната жалба и на доказателства за заплатена държавна такса. С молба от 7.06.2010 г. на адвокат И. Р. е поискано удължаване на срока за отстраняване на нередовностите, тъй като доверителят му О. Г. /към този момент другия ищец Б. П. Г. е бил починал/ живее в[населено място] и връзката е по-трудна, като при представяне на пълномощното ще заплати и държавната такса. С атакуваното разпореждане съдът е приел, че молбата за удължаване на срока е допустима, но следва да се остави без уважение, предвид многократно предоставените възможности за отстраняване нередовностите на частната жалба и е разпоредил връщането й. Съгласно чл.63, ал.1 ГПК законен срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва по въведените в правната норма критерии. В атакуваното разпореждане липсват мотиви в тази насока. Съдът е приел, че са налице извинителни причини за невнасяне на държавна такса при предходните искания за удължаване на срока и не е съобразил, че искането за удължаване на срока за представяне на пълномощно се прави за пръв път. Причините за това следва да се приемат за извинителни с оглед местоживеенето на страната и пълномощника в различни градове, поради което са били налице предпоставките на чл.63, ал.1 ГПК. В обобщение атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на В. окръжен съд за предприемане на следващите се процесуални действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение