Определение № 411 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2011 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение от 08.06.2011 г. по гр. д. № 10901/2009 г. Софийският градски съд оставил в сила решението от 24.04.2009 г. по гр. д. № 12503/2006 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. Г. Л., Х. Х., Б. Х., С. Ф. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., А. С. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу [фирма] [населено място], [улица], искове по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот № 541, целият с площ 2 417 кв. м., от който е образуван УПИ І-541 от кв. 66 по плана на [населено място], местност[жк], целият с площ 1 830 кв. м., при посочени съседи, на основание реституция по ЗВСОНИ и наследство от И. Докторов, и за предаване на владението на посочената идеална част. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адвокат К. Д. А. - пълномощник на ищците, които поддържат наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допускането на касационното обжалване, намира следното: Касационната жалба е подадена на 18.07.2011 г. с вх. № 67587 в деловодството на въззивния съд и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на предявените при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай исковата молба е от 08.06.2006 г., при което положение приложима е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Видно от удостоверението, приложено на л.л. 7 и 58 от първоинстанционното дело, издадено от Столична община, дирекция „ПАМДТ” - район „В.”, данъчната оценка на целия имот, част от който в размер на 1/3 ид. ч. е предмет на исковете за ревандикация, е 34 563 лева, а на спорната 1/3 ид. ч. - 11 521 лева. При това положение цената на исковете, определена съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, е 1/4 от 11 521 лева или 2 880.25 лева. Тази цена е и взетата предвид от първоинстанционния съд при определяне на дължимата по производството държавна такса /вж. разпореждането от 25.09.2006 г. на л. 57 от първоинстанционното дело/. В обобщение на изложеното, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.